Том Палмър е изпълнителен вицепрезидент за международни програми в мрежата Атлас на най-изявените про-пазарни тинк-танкове в САЩ - Cato Institute, Вашингтон.
Отговаря за създаването и управлението на програми на 14 езика в световната мрежа от тинк-танкове.
Преди да се включи към Cato е бил в Hertford College, Оксфорд и вицепрезидент на Institute for Humane Studies в университета George Mason.
Чете лекции в Северна Америка, Европа, Африка, Латинска Америка, Индия, Китай и в страни от Азия и Близкия Изток по политически науки, публичен избор, гражданско общество.
Публикувал е статии по политика и морал в Slate, Wall Street Journal, New York Times, Die Welt, Caixing, Al Hayat, Washington Post, The Spectator of London.
Автор на Realizing Freedom: Libertarian Theory, History, and Practice (разширено издание 2014), и редактор на The Morality of Capitalism (2011), After the Welfare State (2012), Why Liberty (2013), и Peace, Love & Liberty (2014).
Завършил е бакалавърска степен в St. Johns College в Анаполис, Мериленд, магистърската си степен по философия получава от The Catholic University of America, Вашингтон, а докторската - в Oxford University.
Международната мрежа на студенти и млади хора, споделящи ценностите на либерализма. Организатори на събитието бе Българското либертарианско общество.
Лектори на конференцията бяха Красен Станчев-председател на борда на ИПИ, Кузман Илиев и Владимир Сиркаров-водещи на финансовото предаване по Bulgaria In Air Boom&Bust, Владимир Каролев-президент на Balkan Advisory Company, Дан Гросман-председател на борда на Атлас, Даниел Кадик, Том Палмър от Cato Insitute.
С Том Палмър разговаря Мартин Илиев от Bulgaria On Air.
Господин Палмър, познат сте като един от най-изявените либертариански мислители и учени. Либертарианството като интелектуално течение се радва на нарастващ интерес от страна на много млади хора, тук в България, но все пак за по-голямата част от хората остава неясна или дори напълно непозната територия. Кои са неговите основни идеи?
В едно изречение: либертарианството е даване на преимущество на свободата пред властта.
Човек следва да има свободата да управлява собствения си живот, освен ако основателни причини не налагат външна намеса. Но тежестта на доказване, както в наказателния процес, пада върху правителството, което трябва да докаже защо е необходимо ограничаване на свободата ти.
Ти не трябва да защитаваш поведението си, нямаш нужда от разрешение или от лицензия за правото да живееш или да управляваш личната си сфера. И, свързана с тази идея е концепцията за личната отговорност.
Това е и едно от нещата, които намирам за изключително вълнуващи, когато млади хора прегръщат идеите на либертарианството. В действителност те възприемат личната отговорност. Не се оставят в ръцете на правителството, на президента или на някаква друга власт. Те казват „Аз ще правя изборите за моя живот и аз ще нося отговорността за тях!“
И в този контекст идват ограничено правителство, пазарно основана икономика, и философия за толерантност и мир в обществото. В действителност това е начинът, по който повечето хора живеят всеки ден. Просто приложен като стандарт и към правителството.
Говорейки за индивидуална свобода, лична отговорност, малка държава - как бихте описали текущото състояние във вашата страна, САЩ? Приближава ли се към описания идеал, или напротив, стават все повече - нека го кажем, социалистически?
В общи линии, аз мисля, че Съединените щати от едно известно време се движат в грешна посока. Някъде от около 30-тина години насам. В сферата на международните интервенции има прекалено много външни военни намеси. Това има изключително много негативни последици, една от които са неудържимите харчове, а другата – многото жертви, които дадохме.
Но освен това, погледнете фискалната страна: правителството на Съединените щати харчи все повече и повече. И това не може да продължава вечно. Така че САЩ бяха тръгнали по грешен път по много направления.
Още едно такова е нарушаването на нашата конституция чрез шпиониране. Това е противоправно, противоконституционно и трябва да бъде прекъснато.
Много по-добър пример, според мен е Канада. Погледнете на север от Съединените щати. Канадците осъзнаха, че правителствените харчове са несъстоятелни преди няколко години. И те успяха доста успешно да контролират държавните разходи и да намалят правителствения дълг. САЩ трябва да погледнат на север в търсене на по-добър пример.
В този контекст може ли да заключим, че държавата на благосъстоянието се провали?
Така, аз мисля, че спокойно може да заключим, че са налице ясни и очевидни провали на държавата на благосъстоянието. Вземете Гърция за пример. Там държавата е направила прекалено много обещания, които е невъзможно да изпълни. За съжаление Гърция е пример за това, към което други държави се стремят.
Повечето държави в Западна Европа са около 10-20 години назад спрямо Гърция, което означава, че ако не се променят драстично, рано или късно ще стигнат до положението, в което е Гърция. Това важи с пълна сила и за Съединените щати.
Не можеш да продължаваш да обещаваш, когато нямаш ресурса да го изпълниш.
Политиците правят обещанията днес „Аз ще ви дам по-добри доходи, или здравеопазване, или по-високи пенсии“. И после добавят, „Не се притеснявайте, ще плащаме за всичко това чак след 25 години.“
Но ето че приближава момента на изплащането. И виждаме, че държавите не могат да изпълнят задълженията, които са поели. Така че аз мисля, че всички държави на благосъстоянието изживяват криза и трябва да обърнат сериозно внимание на прекомерните харчове и натрупването на прекалено много дълг. Това не може да продължава.
От началото на финансовата криза през 2007 американското правителство и особено Федералният резерв никога не се отказаха от опитите си да бъдат задвижващата сила/двигателят на очакваното икономическо възстановяване. Дали тяхната политика на „лесни пари“ и ниски лихвени проценти е най-подходящото средство да се бори кризата? Няма ли други начини икономиката да се върне обратно по пътя на просперитета?
Аз мисля, че тази политика на безкрайни „лесни пари“ е голяма грешка. И просто подготвя сцената за следващата криза. Точно вчера Фани Май, която е федералната национална ипотечна асоциация, фактически държавно предприятие, обяви, че ще става все по-лесно да се заемат пари, за да се купи къща. Посредством по-ниски първоначални вноски, по-леки условия и т.н.
Именно това е основната причина за проблема.
Ако аз ви кажа да лекувате зависимостта си към алкохола, изпивайки още една бутилка водка, това няма да ви помогне.
Трябва да се обърне внимание на фундаментите. Цените трябва да се оставят да достигнат пазарните си нива, а паричната система следва да е базирана на принципа на стабилните пари.
Което означава неинфлационна парична политика.
Подходът да напомпаме икономиката още веднъж само подготвя сцената за следващата криза. Трябва да изискваме по-добри решения от правителството и да кажем, че искаме стабилни и правилна икономическа политика, което би било основата за продължителен икономически растеж в бъдеще.
Свидетелите сме на сериозен спад в цената на петрола. Какво би било неговото отражение в глобалната икономика и позицията на Съединените щати на световната политическа карта?
Цените на петрола и природния газ имат също така политически проявления.
Сега виждаме натиск върху Русия. Често я наричаме рентиерска държава, тъй като руското правителство живее на гърба на тези природни ресурси, вместо да почива на една продуктивна икономика.
И в действителност може да проследите Съветската и в последствие Руската политика. Тя плътно следва цената на петрола.
Русия ще изживее нещо като криза в близко бъдеще. Спад в цената на петрола от 10, дори и 5 долара на барел ще ги постави пред доста сериозен проблем. И те се опитват да го прикрият в момента, изваждайки подправени статистики, но това ще бъде проблем за тях.
Едно от нещата, които доведоха до това положение, бе увеличението в предлагането благодарение шистовата революция. И не е изненада, че руското правителство не иска шистовия газ да бъде развиван в Европа.
Има значителни залежи от шистов газ в Западна Европа, но също така има и натиск да не бъдат развивани с цел да се поддържа висока цената, което е от полза за редица руски петролни производители.
Аз мисля, че в общи линии ако не си държава-производител на петрол ниските цени са нещо хубаво за населението. Ако си от тези, които произвеждат петрол по-вероятно е да искаш високи цени. Това не е изненадващо. Но политическите преплитания са доста сериозни, тъй като си мисля, че Русия ще навлезе в много труден икономически период в близкото бъдеще. А цената на петрола има огромно влияние върху това.
Как оценявате действията на европейските лидери за справяне с финансовите трудности, с които се сблъскват техните правителства? Има ли място за сравнение между Европа и Америка по отношение на отговорите на кризата?
Европа представлява съвкупност от различни държави, а оттук имаме и различни подходи. В момента наблюдаваме същинска надпревара между Италия и Франция от една страна, и Германия, от друга.
Трябва да отбележа, че считам подхода на Германия за по-мъдър.
Имат по-предпазливо отношение към държавните разходи, опитват се да намалят размера на държавата, доколкото могат.
А италиано-френският подход е чисто и просто глупав. Това е опит да си „напечаташ“ пътя към просперитета, да си закриеш очите и да твърдиш, че няма проблем.
Трябва да признаем, че в Германия имаше зрял разговор за всичко това между център-ляво и център-дясно. Те седнаха на една маса и си казаха, „нека да погледнем числата, това е основно проблем на аритметиката“.
Обикновено политиците не обичат аритметиката. Струва им се трудна, а и не харесват резултата от уравнението. Затова те се опитват да го я избягват.
В заключение си мисля, че в Европа германският подход беше генерално по-добър. И мисля също така, че по-мъдрият подход е да се мисли за бъдещето, а не само за следващите избори, как да напечатаме пари, за да влезнем в тях с по-добри позиции.
Да се мисли за дългосрочното бъдеще на страната и да не се натоварват следващите поколения с непосилен дълг. Това е една от причините считам това за въпрос от първостепенен важност особено за младите хора.
Трябва да призная, че се чувствам засрамен от хората от моето поколение за натрупания от нас огромен дълг, който ще оставим на нашите деца.
Това е грешно от морална гледна точка. Просто е грешно.
Трябва да погледнем сериозно на тези въпроси. Какво може да бъде понесено и какво не и да проведем зрял разговор. Ще ми се повече европейски държави, в частност Франция и Италия да се включат в този разговор и да помислят за дългосрочното бъдеще на своите деца.
Втората част на интервюто: подходът на Европа към конфликта Русия-Украйна - четете тук.
Новините ON AIR
Радио ON AIR
Времето ON AIR
LIVE
