След като вчера анализирахме стандарта на живота на българите, днес надникваме в румънския портфейл и, по-специално, в този на хората от малките и бедни населени места.
Северната ни съседка има 10 000 села, а в тях съществуват 9 милиона жители. 68% от активното население там има прилични доходи.
Най-новото изследване на "Нилсен" показва, че 46% от румънците, които живеят на село имат кола, 63% смартфон, а 70% - банкова сметка.
Заплатата или пенсията е основният източник на пари.
Едва един от всеки пет споделя, че припечелва от селскостопанска дейност.
Поне три пъти в седмицата северните ни съседи от малките населени места пазаруват. 66 % от парите отиват за покупки.
Сред най-често купуваните стоки са хляб, цигари и бира, вода и дъвки.
Въпреки обещанието за увеличение на минималната работна заплата в Румъния от 725 на 950 лева, дебат, който предстои утре, повечето ни северни съседи не гледат с добро око на правителството и парламента.
Само 24% от румънците харесват кабинета на Михай Тудосе, който оцеля след първия си вот на недоверие. Точно толкова гледат положително на правосъдната система отвъд Дунава.
Най-високо в скалата на доверие са пожарната, армията и църквата.
Очаква се на връх националния празник на румънците - 1 декември, липсата на доверие в политическия елит и несекващата корупция да отприщят нова вълна на недоволство.
Хората настояват за независимо правосъдие, реформи в съдебната, данъчната и социалната система.
Ще се превърне ли румънската криза в преимущество за нас и ще изпреварим ли икономически северните ни съседи? Въпросът остава отворен.