Разтърсено от неуспешния опит за преврат, правителството на Турция и много от гражданите й отчаянo търсят върху кого да хвърлят обвиненията си. Вместо да предприемат цялостно разследване, базирано на факти, обаче те обвиниха САЩ в съучастие в метежа. Това предизвика нова вълна от антиамериканизъм, който, комбиниран с репресиите срещу враговете на правителството – истински и въображаеми, създава сериозен риск за НАТО, отношенията със САЩ и дългосрочната стабилност на Турция, коментира The New York Times (NYT).
Основният виновник за опита за преврат на 15 юли според президента Реджеп Тайип Ердоган и другите турски лидери е Фетхуллах Гюлен – мюсюлмански духовник, който живее в самоналожено изгнание в Пенсилвания от 1999 г. и който отрече участие в опита за сваляне на президента. Проправителствените медии обаче, политическите лидери и обикновените граждани от всички слоеве на обществото сочат с пръст към Вашингтон, който отхвърли каквато и да е намеса.
Когато ген. Джоузеф Фотел, американският главнокомандващ за Близкия изток, изрази на конференция по сигурност преди две седмици опасенията си за ефекта от чистката сред турските офицери, включително някои, които работят с американци и които сега са хвърлени в затвора, Ердоган го обвини, че заема "страната на заговорниците в преврата". Във вторник Ердоган продължи с изказване, че заставайки зад извършилите преврата, Западът подкрепя "тероризма".
Междувременно проправителственият вестник Yeni Safak обвини ЦРУ, ген. Джон Кембъл, бивш командир на НАТО в Афганистан, и Хенри Барки, който управлява програмата за Близкия изток в Woodrow Wilson Center, че стоят зад бунта.
Доказателството за участието на Барки? Когато избухва превратът, той е на остров в близост до Истанбул, участвайки в академично събитие. Вестникът нарича това "тайна среща" и казва, че той е направил няколко телефонни разговора, което едва ли може да бъде определено като съмнително поведение. Вестникът излезе и със заглавие, обвинявайки САЩ, че са се опитали да убият Ердоган през същата нощ, пише Investor.bg.
Няма логика в това САЩ да искат да дестабилизират съюзник в НАТО, чието сътрудничество е от съществено значение за сигурността на алианса, както и в борбата срещу ИДИЛ, особено на фона на целия хаос в региона, коментира NYT.
Макар да е разбираемо, че турците са разтърсени от опита за преврат, в който според Ердоган са загинали 237 души, те играят двулична и цинична игра. Ердоган разкритикува западните страни за това, че не са осъдили опита за преврат достатъчно твърдо. Истинският му проблем обаче явно е, че те изразиха опасения за чистката на 66 хил. души от армията, министерствата, училищата и университетите. Това е много повече отколкото би било оправдано и е толкова помитаща, че радикално ще промени характера и компетенцията на тези институции.
Американските представители приемат, и то с право, че Ердоган засилва критиките си, за да притисне Вашингтон да изпълни искането му Гюлен, бивш негов съюзник, който се изправя срещу него преди няколко години, да бъде екстрадиран от Турция. Истанбул е подала документи до администрацията, но не и официално искане за екстрадиране и засега американците не виждат доказателство, че Гюлен е виновен.
Турците трябва да си спомнят, че Гюлен има законното право да бъде в САЩ и че министерство на правосъдието трябва да премине през строг процес преди да реши дали може да екстрадира Гюлен, особено в страна, където справедлив процес е изключително малко вероятен и има данни за мъчения срещу арестуваните.
Истинската работа на Турция е да се добере до дъното на нещата, за да разбере кой е ръководил опита за преврат и защо, продължава NYT. Но това изисква конспиративните теории да бъдат оставени настрана за сметка на безпристрастното събиране на факти.
Очакванията във Вашингтон са, че натискът заради Гюлен ще се засили и че това може да сближи Турция към Русия. Въпреки това американските представители казват, че турците са изказали личните си уверения, че ще продължат сътрудничеството в борбата срещу ИДИЛ. И засега тези уверения биват изпълнявани.
В дългосрочен план САЩ и НАТО имат по-труден проблем за решаване: какво да правят с ценен съюзник, който все повече се отдалечава от демократичните норми? Американските представители казват, че са започнали да проучват възможностите, включително дали няма да се наложи НАТО да реши какви да са последствията, засега неуточнени, за антидемократично поведение на даден свой член.
Дори споменаването на възможни действия на НАТО вероятно ще вбесят Ердоган. Но е трудно да видим как Турция може да остане доверен съюзник, ако приема принципи и практики, толкова различни от тези на Запада, или как страната може да гарантира собственото си продължително развитие и сигурност без НАТО като опора.