Попадайки в Брюксел, не исках да имам туроператор, който да ме развежда от едно място на друго като куфарче, а да обикалям сама - хаотично, да сядам на различни кафета, да опитам гофретите, да вкуся бонбоните, да дегустирам бирата и да не пропусна пържените им картофи. Исках да усетя духа на белгийската столица.
Сядайки в едно кафене във френски стил, отваряйки менюто по белгийски, бързо установих, че бюджетът ми е български. Тук цената на една традиционна закуска - яйца на очи, омлет или кроасан с кафе или сок струват между 7 и 10 евро. Понеже не съм експериментатор по душа (или поне с храната), реших да пробвам местния омлет с кафе и фреш.
Разочарование. Това изпитах, когато ми донесоха порцията. Омлетът се оказа типичното френското ястие, приготвено само от яйца - без плънка. А чревоугодничеството в мен ми казваше, че порцията не е достатъчно голяма.
Останах недоволна и от фреша - 1:3 е съотношението портокал към вода. Всичко това за сметка на кафето, което беше доста добро.
Дотук с "недоволството" ми от закуската. С пълен корем реших да започна обиколката си по основните туристически обекти в Брюксел. Няма по-добра начална точка от площада пред Palais de Justice или Дворецът на правосъдието.
Нека да се спрем първо на сградата.
Това е една от най-важните съдебни палати не само в Белгия, но и в цяла Европа. Въпреки че за построяването й е разрушен част от работнически квартал, а самата сграда в момента се простира на площ 26 хиляди кв. Величествената сграда е построена между 1866 и 1883 г. в гръко-римски стил, с кула, висока 120 м. Дворецът на правосъдието е бил обстрелван от германските войски, в резултат, на което куполът и част от сградата са разрушени. През 1947 г. по-голямата част от нея е възстановена.
Времето обаче е оказало отпечатъка си върху Двореца. С началото на 2003 г. започнала и реставрацията. Трябвало е да се ремонтира и укрепи покривната конструкция, стените и да се положи нов слой позлата върху купола. Напредъкът е бавен, а през 2013 г. било съобщено, че десетгодишното скеле е толкова ръждясало и опасно, че то самото се нуждае от ремонт. Тук спокойно можем да си кажем "българска работа", а може би "белгийска"?
За сметка на това куполът може да се види от всяка точка на Брюксел ... или поне там, откъдето аз минах.
Точно на площада пред Палатата има огромна тераса, от която се разкрива гледка към голяма част от Брюксел. Това спира дъха. Виждат се множество преплетени стилове - барок, готика, ар-нуво ... и всички те в различни цветове.
След съдебната палата реших да се спусна към района "Саблон". През XIV век тук е била построена малка църква, в която била поставена статуя на Богородица, за която се смятало, че лекува и сбъдва молитви. Много скоро след това храмът бил настроен в красива готическа църква. Според историческите сведения през XIX век църквата била преустроена, част от прилежащите постройки към нея били премахнати. Тогава от едната й страна е изграден парк - доста приятно място и в момента за посещение.
Не пропускайте обаче да влезете в църквата! Ще останете впечатление както от детайлните статуи, които ви посрещат още на входа, така и от красивите 14-метрови витражи, от които 7 илюстрират живота на Богородица.
Впечатление в района "Саблон" правят и множеството магазини за антики, а в него е разположено най-известното място за правени на сладкиши в Брюксел - Витамер.
Но нека да продължим обиколката си. Насочвам се към Кралския дворец. И неговата история не е никак лоша. До XVIII век на негово място е имало само няколко къщи, а по това време Брюксел е бил под австрийски контрол. Тогава австрийската императрица Мария-Тереза не е искала да се издига замък за управника там, за да не би той да се почувства като крал или император. По времето на управлението на Уилям I това се променя и къщичките били превърнати в красив кралски замък. През 1830 г., когато Белгия обявява независимостта си, крал Леополд I се установява в двореца. Той остава кралска резиденция, докато крал Леополд III не премества в Лакен.
В момента дворецът работи като музей само около два месеца в годината и може да бъде разгледан между 24 юли и 9 септември.
Впечатленията ми от видяното - сградата е величествена, а градините много красиви, но не ми хареса, че пред него има огромен булевард, по който минават стотици коли на ден. Според мен по този начин се губи чарът му.
Никой, който е дошъл в Брюксел не трябва да пропуска Гран Плас. Той влиза в Списъка на световното наследство на ЮНЕСКО през 1998 г. , а на него са разположени красиви готически и барокови фасади, както и със сгради в стил Луи XIV, които го нареждат сред най-важните туристически обекти в столицата на Белгия.
Гран Плас помещава някои от най-вaжните институции и сгради за Брюксел. Там се намира и кметството на града, както и 96-метровата брюкселска градска кула. Мястото е средищен и пазарен център от самото зараждане на белгийската столица и продължава да бъде такова и до днес. Най-ранните данни за пазара датират от X-XI век.
Площадът очарова, а застанеш ли на него - се чувстваш малък. Красотата му през нощта също е неописуема.
Отново изпитах разочарование, когато видях Манекен Пис. Имаше огромна вероятност да го пропусна, препускайки към поредния магазин за шоколад. Въпреки грандоманските ми очаквания, Пикаещото човече се оказа миниатюрна бронзова статуя. Така нареченият "символ" на белгийската столица е доста незабележим, особено когато е заобиколен от множество японски туристи.
ХОРАТА В БРЮКСЕЛ
Духът на Брюксел не е сломен! Единствените свидетелства за страх и тревога може би бяха олицетворени от полицията в белгийската столица, разположена през 50 метра.
По време на престоя си, на няколко места имаше организирани концерти, а хората на тях се забавляваха и не показваха дори капка мнителност.
Хората в Брюксел не бързаха - те вършат работата си бавно, все едно времето не ги притиска. Дали водят "спокоен" живот или ние сме свикнали всичко да минава набързо около нас и да "не ни губят времето" е друг въпрос".
Вървейки по улиците на белгийската столица, се оглеждаха за всякакви персони. На фона на младите "излъскани" хора ми направи впечатление - млада жена, седнала на земята с чинийка. Не се стърпях. На английски я разпитах откъде - оказа се комшийка - румънка. С цялото си семейство била в Брюксел от години. И въпреки че в съдината имаше само няколко монети, по всичко си личеше, че минаващите рядко отварят портфейла си. Въпреки това малката румънка заяви, че с просия успява да свърже двата края. Не я попитах защо не си е намерила стабилна работа, видя ми се безсмислено.
Сградата на Европейския парламент в Брюксел се оказа изключително лъскава отвън. А още толкова излъскани чиновници сновяха пред нея. Оказа се, че влизането в Парламента не е никак лесно. На входната врата - полиция. Още при прекрачването на прага - детектори на метал и полиция, а след това - още униформени!
Лъскаво, но само привидно. Наистина сградата на Европейския парламент се оказа много красива и модерна. Грозно впечатление обаче ми направиха непочистените масички, разположени навсякъде из нея. Как може да влизаш толкова трудно в тази сграда, а като си вътре - да правиш кочина? Разпиляна чашки, опаковки от десерти, остатъци от сандвичи - това ли са европейските лидери?
Въпреки това отношението към беше перфектно във всяко едно отношение. Нямаше въпрос, който да остане без отговор.
Нощният живот в Брюксел вреше и кипеше. Заведенията бяха пълни, а колкото до вечерния час на хотела до 23:00 часа - никой не го спазваше. Определено в центъра на града не усетих страх в младите - те вървяха спокойно, говореха, смееха се ... Дори пред красивия нощен Гран Плас - някои танцуваха, пееха и свириха на различни музикални инструменти.
Как бих описала Брюксел в момента - привидно спокоен, не се е подал на страха, а дори и да го е направил, хората не го показват и умело го прикриват.
Изводите? Терористите доста повече ще трябва да се "постараят", за да "убият" сърцето на Европа!