Дестинация - Брюксел: Белгийците карат немско, говорят на френски, но шофират по български

Дестинация - Брюксел. Трета степен на сигурност. Насочваме се към сърцето на Европа, дни след терористичните атентати на летище "Завентем" и в метрото, при които загинаха общо 26 души.

Облачно, студено и с дъждове - за такова време ми казаха да се подготвя. Когато самолетът започна да снижава не се изненадах от гъстите облаци, които ни обградиха. Очаквах турболенция, но такава нямаше.

Гледката, която се отвори минутки преди да кацнем ме остави без думи. Под захарния памук от облаци имаше равно обработени кафяви, златни и зелени поля, сгушени къщички, криволичещи пътища, а в далечината - вятърни генератори. Поне 10 и въртят ли се, въртят. 

След 2 часа и 40 минути полет попаднах на летище Шарлероа. Леко притеснена заради очакваните засилени мерки за сигурност се насочих за проверка на Митниците.  Тревогите ми бяха заради снимката на личната карта, с която пътувам - на нея съм руса, с чуплива коса без бретон, а сега съм - с права, черна коса и бретон. Те обаче се оказаха неоснователни, а така очакваните мерки за сигурност - невидяни.

Това бързо се промени. Докато чаках багажа си разбрах, че съм попаднала на коренно различно място - патрули по двама, силно въоръжени явно вече са нещо нормално тук.

Видях дори и обучено куче, което проверява за наркотици - и то на входа на летището! 

БЕЛГИЙЦИТЕ КАРАТ НЕМСКО, ГОВОРЯТ НА ФРЕНСКИ, НО ШОФИРАТ ПО БЪЛГАРСКИ

Драскачът в мен веднага се "обади" по пътя към хотела. "Зоркият" ми поглед нямаше как да не огледа белгийските пътища. Една от "болните" теми в България - именно магистралите и основните пътни артерии - дупките по тях (доскоро дълбоки по метър на два на три), по-високите винетни такси, ремонтите в разгара на активния сезон.

Е, и тук в рамките на 45 км не липсваха нито дупки, нито ремонти и дори каране по балкански. Има обаче някои основни разлики. В рамките на 45 км успях да преброя две "дупки" - не по-големи от 10 сантиметра и не особено дълбоки, но иначе забележими на гладкия път.

При ремонт на магистралата в Белгия, не се затваря цялата отсечка или движението да се пренасочва в отсрещното платно. Напротив - автомобилите се отбиват в лявата лента и минават сравнително бързо.

За карането по балкански - въпреки че редовно ми се налага да пътувам отсечката София - Бургас до момента не бях виждала тираджия, който да си качи краката на таблото. Е, в Белгия - видях. 

Каква е цената на литър дизел там? По-скъпо е! При цена в България около 1,83 (средна стойност), по време на престоя ми там беше 1,001 евро. Но да не забравяме, че средната заплата в страната е 3 200 евро.

ПО ПЪТЯ КЪМ ХОТЕЛА

Задръстванията в Брюксел не са по-различни от тези в българската столица. Привидно обаче белгийците са много по-спокойни и дългите колони автомобили не ги притесняват. А може би са свикнали.

Забраната за бурки, която се предлага в много градове у нас - тук няма да мине. Навлизайки от крайните квартали към центъра на белгийската столица, на всеки ъгъл има по няколко жени, носещи забрадка.

Пътувайки към хотела ми направиха впечатление малките неща като например видеотека - нещо отдавна забравено в България. С насмешка си помислих, че явно в Белгия нямат торентсайтове.

100 метра по-натам 9 малчугана пресякоха в перфектна редичка, хванати ръка за ръка, водени от тяхната учителка. Всички са с шапки и жълти жилетки - изкарани като от онези филмчета за правилното пресичане.

До момента, животът тук изглежда спокоен. Сякаш е нямало атентати - всичко е като изкарано от красив, стар филм. За това впечатление допринася и архитектурата. Сградите могат да се определят като кукленски. Малките двуетажни и триетажни къщички, обагрени в най-различни цветове, са плътно прилепнали една до друга. С острите си триъгълни покриви създават усещане за уют и топлота. А по терасите - цветя, цветя, много цветя! 

Пристигайки в хотела бях посрещната изключително добре. За разлика от французите, които обичам безкрайно много, но "не признават" друг език освен своя, белгийците поназнайваха доста добре английски и не срещнах никакви трудности в комуникацията си с тях - дори и когато отидох да им се оплача, че климатикът ми е " too quiet" вместо "too noisy".

Прочетете продължението утре