През последните 50 години, в резултат на военна намеса паднаха четири избрани от народа правителства в Турция.
1960 г.:
На 3 май 1960 командващият сухопътните сили ген. Джемал Гюрсел настоя за политически реформи и подаде оставка, когато исканията му бяха отхвърлени.
На 27 май беше извършен почти безкръвен военен преврат, ръководен от служители и кадети от военните колежи в Истанбул и Анкара.
Лидерите основаха 38-членен Комитет на националното единство с председател Гюрсел. От общо 601 души съдени, 464 бяха намерени за виновни. Трима бивши министри, в т.ч. премиерът Аднан Мендерес, бяха екзекутирани, а 12 други, включително президентът Джелял Баяр, получиха смъртни присъди, по-късно заменени от доживотен затвор.
1971 - "Превратът с меморандум":
Армията изпрати предупреждение до правителството да възстанови реда след продължили с месеци стачки и улични боеве между левичари и националисти. Няколко месеца по-късно премиерът Сюлейман Демирел се оттегли и беше създадена коалиция от консервативни политици и технократи, която да възстанови реда под наблюдението на армията. В няколко окръга беше въведено военно положение, което не беше напълно премахнато до септември 1973 г.
1980:
На 12 септември 1980 г. висшето командване на армията, ръководено от ген. Кенан Еврен, осъществи безкръвен преврат. Той последва възобновяването на уличните боеве между левичари и националисти. Някои ръководни политици бяха задържани, а парламентът, политически партии и синдикати - разпуснати. Управлението беше поето от петчленен Национален съвет за сигурност, който временно преустанови съблюдаването на конституцията и започна да прилага временна конституция, предоставяща почти неограничена власт на военните командири.
Цялата хронология - в Dnes.bg