Накъде трябва да върви Европа след Брекзит? Казано накратко: от Маастрихт към Рим. Това коментира Калин Манолов след като станаха ясни резултатите от референдума във Великобритания.
В Рим преди 60 години бе подписан договор за общ пазар. Бащите-основатели на Европейския съюз следваха класическия либерален възглед за Европа. Той разглежда индивидуалната свобода като най-важната културна ценност на европейците и християнството . Според този възглед суверенните европейски държави защитават правата на частна собственост и свободния пазар в една Европа с отворени граници, като по този начин позволяват свободната размяна на стоки, услуги и идеи.
Римският договор от 1957 г. възстанови права, основни за Европа по време на класическия либерален период през ХІХ век, но потиснати в епохата на национализъм и социализъм.
В началото на 90-те години се стигна до т.нар. „Споразумение от Маастрихт”, подписано през декември 1991 г. Маастрихт ознаменува качествения преход от общност на суверенни европейски държави към съюз, който стои над отделните държави и който по тази причина се стреми да получи мандат и да извлече авторитета си от регионите или направо от гражданите на Европа.
Що се отнася до национализма, който надигал глава навсякъде в ЕС и можел да предизвика "ефект на доминото", национализмът е част от патологията на националната лоялност, а не нейното нормално състояние. Изходът от днешната европейска криза и съответно решението за Европа минава през възстановяването на икономическите и гражданските свободи, чрез облекчаване на непоносимото бреме на социалната държава и не по-малко непоносимите екологични бариери пред икономиката. Който нарича това "национализъм", който твърди, че му е бабувал Путин, има голям проблем. Ментален, не политически проблем.
За да се постигне европейският идеал за мирно сътрудничество и процъфтяваща размяна, е необходима единствено свобода, не европейска свръхдържава. Без икономическа свобода, без несмущаван от правителствени намеси свободен пазар, не е възможно достойното съществуване на човека. Не е възможна Свободата. Възможна е изпразнена от съдържанието си демокрация.
.
Съдбата на българския народ и неговата държава зависи изключително много от рационалното самоосъзнаване на Европа. Но ние не сме осъдени да бъдем безмълвни пешки на европейската шахматна дъска, някъде между Москва и Брюксел. Напротив – имаме правото и задължението да се грижим за собствените си интереси, въоръжени със собствения си уникален опит от комунизма. И да предпазим ЕС от него.
Европейският съюз може да оцелее само ако се откаже от идеите за изкуствено обединяване на континента и се върне към първоначалната концепция за сътрудничество между суверенни страни-членки.
От Маастрихт към Рим.