Генералният директор на ЮНЕСКО Ирина Бокова определи 2015 като тежка, но също така и година с успехи и надежда. В интервю за Bulgaria ON AIR тя конкретизира, че с надеждата тя свързва приетите решения от конференцията в Париж за климатичните промени.
„Бих казала и с надежда- става дума за конференцията по климатичните промени, която току-що привърши, която прие много важни решения, за които, смятам, че ЮНЕСКО също има своя принос,“ коментира Бокова. Тя подчерта, че ЮНЕСКО от две години работи с френския екип в тази връзка и допълни, че работата била свързана с биоразнообразието, с биорезерватите, които са над 600 по света, както и с паметниците, вписани като културно наследство. - „Около 30% ( от вписаните в културното наследство паметници- бел. ред.) са естествени, природни паметници. Това е големият риф- Кораловият риф в Австралия, който е под егидата на ЮНЕСКО, който също така е засегнат от климатичните промени и затоплянето на океаните, до големите паркове в демократична република Конго- това са белите дробове на Африка, и разбира се до Амазония и Централна Америка. ЮНЕСКО има своя много конкретен пример и своя принос в приемането на тези големи решения“, коментира Бокова.
Тя подчерта, че ЮНЕСКО има своето място в дневния ред за развитието на климатичните решения до 2030 година и подчерта, че към приетите 9 от 70 цели организацията има отношение.
Като голямата трагедия през 2015 с отношение към ЮНЕСКО генералният директор на културната организация на ООН посочи разрушаването на културните ценности в Сирия и Ирак, и на други места. Тя се съгласи с коментара на водещия на Сутрешния блок Симеон Белев, че може би реакцията на световната общност се е оказала закъсняла по отношение на тези разрушения.
„От една страна- да, закъсняла дотолкова, доколкото може би, можеше да се предвиди, настъплението на този радикален, войнстващ екстремизъм. Може би, тук беше подценена тази опасност, включително и от гледна точка на неговата нихилистична, разрушаваща сила и по отношение на културното наследство. Може би, наистина ние смятахме, че когато големите статуи на Буда в Афганистан бяха взривени преди 12 години, че това е някакво изключение, че това е едно варварство, което никога няма да се повтори, толкова ужасяващо и бих казала гнусно престъпление“, коментира Бокова.
Тя допълни, че за разлика от предварителните нагласи, че разрушаването на културно-исторически ценности е еднократен акт, то се оказва „систематично“.
„Това, което се опитваме и според мен направихме вече – да докажем на Съвета за сигурност, на политиците, на международната общност, че въпросите за опазване на културното наследство са част от хуманитарната криза, част от тази заплаха за сигурността мира, която съществува в Близкия Изток. Това не е отделно от хората, не е отделно от мира,“ коментира Боркова.
В контекста на мерките, които трябва да се предприемат за недопускане на продължението на подобни прояви, Бокова спомена, че през февруари месец беше приета Резолюция 2199, която има отношение и към блокирането на трафика на културни ценности и финансирането чрез него на екстремизма.
„Резолюцията 2199, която беше приета през февруари, наистина от известна гледна точка е историческа, тъй като от една страна, Резолюцията е посветена на това, как да се спре финансирането на екстремизма и за първи път са включени няколко параграфа, които се отнасят- от една страна до опазването на културното наследство, и заплахата за мира и сигурността, която представлява неговото разрушаване. От друга страна, поставя въпроса за незаконния трафик на културни ценности и финансирането на екстремизма, като последица също сред тези заплахи за мира и сигурността. Т.е.. вече беше направена много пряката връзка между култура, опазване, ценности и история и финансиране на екстремизма и тези дейности, които той извършва“, коментира Бокова.
Тя допълни, че Резолюцията е внесена от Русия в Съвета за сигурност на ООН.
„Мисля, че когато Съветът за сигурност е единен – той прие тази резолюция с консенсус – това наистина даде много сила на много възможност за нашата работа за пресичане на този трафик“, коментира Бокова. Тя допълни, че на културния форум, проведен преди дни в Санкт Петербург е благодарила на руския президент Владимир Путин, към когото преди една година на същото събитие е отправила молба да бъдат включени параграфите за културните ценности в споменатата и вече приета резолюция.
Цялото интервю на Йонна Николова и Симеон Белев може да гледате от видео файла.