Тристан Вей, репортер по научни и здравни теми във френския вестник Фигаро разшифрова основните пунктове на споразумението за климата, представено от френското председателство на конференцията в Париж-COP21.
195 страни, събрани в Бурже в рамките на 21 конференция за климата в събота следобед се обединиха около проектотекст, чиито основни пунктове все още създават противоречия.
Дългосрочна цел
Чл. 2 от текста предвижда затоплянето да се ограничава до «над 2°C» спрямо прединдустриалната епоха (вече сме на + 0,8°C) и да се положат усилия за оставане под 1,5°C, както поискаха най-уязвимите от затоплянето страни (малките островни държави, застрашени от повишаване наморското равнище). Това е важен символ, дори и специалистите по климата да твърдят, че преминаването на бариерата от 1,5°C е неизбежна.
Как да се постигне
Една от големите черни точки в споразумението: няма никаква изразена в цифри цел за намаляване на емисиите парникови газове. Приема се само, че те трябва да достигнат «пика си възможно най-скоро». При това страните се договарят, че развиващите се ще го постигнат по-късно и че след това бързо трябва да ги намалят, постигайки ниво, на което могат да бъдат поети от растителността и океаните (въглеродна неутралност) във втората половина на 21в. Тази траектория далеч не осигурява ограничаване на затоплянето до 2°C.
Какъв контролен механизъм има и какви доброволни ревизии ще правят страните?
Засега обещаното доброволно намаление на емисиите от 186 страни води до намаление от 55 гигатона CO2 до 2030, докато би трябвало да се постигне намаление от 40 гигатона, за да останем под 2°C. Група независими експерти по климатичните промени трябва да посочат до 2018 какво ниво на емисии би било съвместимо с ограниченото затопляне от 1,5°C. Тогава ще се направи оценка на колективните усилия. Страните без съмнение ще бъдат призовани да преразгледат амбициите си доброволно, преди да се направи нова оценка през 2023. Този ревизионен процес ще бъде подновяват на всеки пет години. Всеки път страните трябва да преразглеждат своите цели и да повишавам нивото на амбициите си за намаляване на емисиите. Само по-слабо развитите страни (от списък на ООН) няма да правят този преглед.
Как да се разпредели «климатичната тежест» между страните?
Принципът на «диференциация» е в основата на преговорите. Накратко развиващите се страни призоваха развитите да поемат историческата си отговорност. Да положат допълнителни усилия. Развитите отказаха да запишат старото разделение на богати-бедни страни. Компроситъ е в член 2 от договора, който посочва принципа на отговорност и различните отговорности на страните според «различните национални обстоятелства». Жаргонната формулировка може да изглежда сложна, но всъщност казва нещо просто: нищо не е фиксирано, светът се развива. В останалата част от договора се признава, че развитите страни трябва да играят ролята на мотор в намаляването на световните емисии и да помагат да бедните страни финансово по пътя на развитието в борбата с климатичните промени.
/Корица: UN Climate Action/
Bloomberg показва данни за повишението на емисиите парникови газове.
North Korea, Syria and the 8 other nations missing from #COP21 climate pledges https://t.co/DO1vJTGhe5 pic.twitter.com/pBYKMGhyBg
— Bloomberg Business (@business) December 12, 2015