Въпреки изтеглянето на войските от Донбас, местното население там далеч не се е върнало към нормалния си начин на живот. Районът е превърнат в руини, работа на практика няма.
Търговията между Киев и Донецк се възобновява постепенно, но това по никакъв начин не подобрява следвоенното битие на живущите на фронтовата линия. Те още живеят със страха, че войната може да се върне във всеки един момент.
Само че светът като че ли вече не отделя толкова внимание на Украйна – на дневен ред стоят сирийската криза и бежанският поток към Европа. Войната в Донбас изглежда е забравена, а с нея и хората там. Но тази война все още не е приключила напълно. Тя е спяща и готова да бъде възобновена при наличие на желание от страна на онези, които я започнаха.
Между два свята
Военният продължава да е факт за жителите на Авдеевка - град с малко повече от 34 хил. жители. Този конфликт направи недосегаем разположения наблизо административен център Донецк, а най-близките градове с търговски центрове, болници и кина се намират на разстояние от няколко няколкостотин километра.
След прекратяването на военните действия, в Авдеевка отново има ток, но няма топла вода. Заковани дъски вместо прозорци. Търговските щандове стоят почти празни.
На фона на безспирния дъжд, градът придобива вид на гробище. Авдеевка се е превърнала в символ на границата, разделяща държавата на две: от едната страна се намира украинската част на някога единната Донецка област, а от другата – самопровъзгласилата се република на проруските сепаратисти.
Ситуацията в Донецк
Донецк се намира на 10 км. от Авдеевка и все пак пряка комуникация между двете населени места няма. За да се стигне дотам, трябва да се направи обиколка с дължина 150 километра и да се мине през три блокпоста. Улиците на града са все така празни, напук на мненията, според които хората, напуснали в разгара на военните действия, се връщат отново. Всъщност се връщат голяма част от младите мъже, които по този начин искат да избегнат повиквателната за украинската армия.
Почти всичко е затворено, работи единствено оперният театър, където в началото на ноември беше поставена „Бал с маски“ на Верди.
Температурите са вече съвсем есенни, но отоплението се счита за рядкост. От една страна това се дължи на недостига на природен газ и въглища, а от друга - на високата, непосилна за плащане цена на материалите. Килограм месо в Донецк струва 5 евро, килограм риба – 6. Във вестниците пък има обяви за местата, където могат да бъдат намерени продукти на по-ниски цени.
В града избягват да говорят за местните сепаратистки лидери, има и такива, които не обелват и дума по темата, сковани от страх. Никой не знае какво го очаква в бъдеще.
Парите са основен проблем за жителите на Донецк. Хората в града се издържат основно от производството на въглища. От работещите преди войната 38 шахти, са останали само 13 действащи, а 40% от хората, работещи в сектора, са напуснали региона. Цената на добив надвишава пазарната цена на продукта 5 пъти.
Хората се чувстват оставени на произвола на съдбата. По техни думи, за тях не се грижи нито Москва, която повери бъдещето им на тесните връзки с руския свят, нито Киев, който като че ли ги наказва с безжалостно ембарго и презрение.
/Източник: Всеми брошенные: жизнь на линии фронта в Донбассе, Корреспондент/