Защо големите чакат да пораснат?

Защо големите чакат да пораснат?

Младите хора по цял свят се борят да изкарат достатъчно пари, за да се изнесат от домовете на родителите си и да създадат семейство. Голяма част от тях попадат в едно междинно очакване между самостоятелния живот и родителската закрила.

„Когато се омъжиш в Египет или в други части на региона, къщата ти е перфектна, всичко е толкова идеално и имаш чувството, че винаги ще е така“, казва Даян Сингерман.

„Имаш подправки в кухнята, чаши, мебели, а ако си богат, имаш и кола. Всичко ти е уредено.“

Нямаш ли пари, нямаш и жена

През 90-те американският политолог Сингерман проучва семейните закони в Кайро, когато се натъква на интересно откритие. Оказва се, че голяма част от хората, обект на нейното изследване, са изправени пред един и същ проблем, а именно откъде да намерят пари за нуждите на семейния живот.

Разходите излизат извън само това да платиш за сватбата. За да бъдат разгледани като потенциални съпрузи, египетските младоженци и семействата им трябва да спестят за зестра или бижута на булката. На тях се възлага и задачата да осигурят жилище за двойката, което да обзаведат с всичко необходимо.

През 1999 Сингерман изчислява, че нужната за всичко това сума е средно 20 194 Египетски лири или 6 000 долара по онова време. Посоченият капитал е два пъти и половина повече от годишния разход на египетските домакинства.

Високите нива на безработица обаче правят брака почти невъзможен. Оказва се, че по-бедните египтяни и техните бащи спестяват години наред, за да съберат средствата.

„Този огромен финансов проблем просто изникна изведнъж и породи много последствия.“, допълва Даян.

Едно от тях е психологическото въздействие върху младите. Тъй като половият живот преди брака е все още табу, много от тях дълги години страдат от самота.

Сингерман е на мнение, че голяма част от миграцията в Близкия Изток се дължи на стремежа да се спечелят достатъчно пари за брак. Отново по нейни думи мъже са привличани в редиците на „Ислямска държава“, като са им обещавани булки. Отчита се също и фактът, че от началото на конфликта има системни изнасилвания на млади момичета.

Различни гледни точки относно влиянието на финансовите затруднения върху младежта

Връщайки се към Египет, Сингерман обяснява, че според представите в страната, докато младите живеят с родителите си, те не са считани за големи хора. Това важи особено за жените. Тя дори въвежда термин, отнасящ се до тази междинна зона на очакване – „waithood”.

За пръв път Даян използва думата в доклад от 2007 година. Оттогава има данни, че възрастта на младите мъже в Египет,сключили брак за пръв път, е паднала. Въпреки това проблемът изглежда е универсален, а терминът „waithood” започва да се прилага за хора от цял свят, изпаднали в положение на безбрачие заради финансова недостатъчност.

Именно финансовата осигуреност е ключов фактор, стане ли въпрос за определяне на зрелостта. Различните култури по цял свят сами определят кога да признаят децата си за големи самостоятелни хора: в Близкия Изток човек е голям, когато е сключил брак; в Европа, когато има дете; в северната част на Стария континент пък си зрял, когато напуснеш дома на родителите си. За да направиш всичко това обаче, ти трябват пари.

Според антрополога Алсинда Хонуана междинната зона на младите не трябва да се разглежда като нещо негативно. Тя е на мнение, че икономическите трудности, с които се сблъскват, ги правят по-креативни, защото те все пак намират начини да се справят с живота. По думите ѝ хората, които се включиха в протестите от т.н. „Арабска пролет“ са били млади, образовани и с изразена гражданска позиция.  

Що се касае до Европа, по последни данни възрастта на жените, които сключват брак се увеличава, а средната възраст, на която напускат домовете на родителите си е 24 години. 

/Източник: Why young adults are waiting to grow up, BBC News/