Наричат го “умиращият град“. Чивита ди Баньореджо е с население само от няколко души. Няма поща, нито супермаркет, нито болница, а училището е затворило преди десетилетия.
Всичко, което е останало от Чивита ди Баньореджо, район Лацио, е основано от етруските преди повече от 2500 години. Днес в района има няколко ваканционни жилища, ресторанти и магазини за сувенири - всичко необходимо на туристите, които идват. По-голямата част от къщите в града не са постоянни жилища и се използват от собствениците за почивка в края на седмицата. През 16-ти век Чивита започва да запада, а след унищожително земетресение през 17-ти век окончателно е забравена в своята изолираност.
Днес до града, който несигурно се извисява от върха, може да се стигне само по един тесен мост. Той не е достъпен за превозни средства, различни от мотопеди. Оцеляването на Чивита винаги е било продиктувано от силите на природата - в частност свлачищата, както и от средствата, необходими да се поправят щетите след тях.
В стремеж да се съберат повече средства за поддръжката му, през 2013 г. е въведена такса за влизане в града от 1.50 евро. По-рано тази година група италиански творци апелираха градът да бъде спасен. Чрез петиция, подписана и от бившия президент на Италия Джорджо Наполитано, те призоваха Чивита да бъде включена в списъка на ЮНЕСКО за световно културно наследство.