За първи път, откакто дойде на власт в Турция през 2002 г., управляващата партия на Справедливостта и развитието на президента Реджеп Тайп Ердоган изгуби пълното си парламентарно си мнозинство. Тя получи малко над 40 процента. Освен че ще трябва да търси коалиционен партньор, за да продължи да управлява, формацията не можа да събере 330 депутати в парламента, за да прокара промените в конституцията.
Предварителните данни показват, че Партията на справедливостта и развитието печели вота, но изгуби мнозинството си в парламента. Окончателните резултати ще станат ясни след 12 дни. По неофициални данни, 10%-овата бариера за влизане в парламента прескачат още три политически формации. Това са лявоцентристката Републиканска Народна партия с 25,20 % от гласовете или 133 депутата, Партията на националистическото движение с 6,50% или 83 места и прокюрдската Демократическата партия на народите с 12,90 % или 78 места.
Очертават се три възможни сценария: коалиционно правителство, правителство на малцинството или преходен кабинет, който да отведе страната на предсрочни избори. Какъвто и да е изходът, резултатите поставят началото на нова епоха в историята на Турция, където Партия на справедливостта и развитието вече няма да има пълната власт, с която свикна през последните 13 години.
Засега кюрдската Демократическа партия категорично отхвърля възможността за съюз с партията на Реджеп Ердоган.
„Разговорите за диктатура завършиха. Турция успя да се отдалечи от ръба на пропастта“, заяви лидерът на Демократическата партия.
В традиционната реч от балкона на седалището на партията в Анкара премиерът Ахмет Давутоглу се опита да минимизира размера на отстъплението. „Тези избори показаха още веднъж, че Партията на справедливостта и развитието е гръбначния стълб на тази страна, коментира той и допълни:
„Научихме необходимите уроци от тези избори. И за в бъдеще стриктно ще се придържаме към нашия собствен път“
Давутоглу подчерта, че усилията за промени в конституцията ще продължат. Партията на справедливостта и развитието смята, че настоящата конституция е наследство от военния преврат на 12 септември 1980 г. и не отговаря на изискванията на модерната демокрация. Реджеп Ердоган разчита на преминаване към президентска република, за да укрепи своята власт. Опозицията обаче категорично се противопоставя на проекта му и го определя като "конституционна диктатура."