Има многобройни проблеми, преди които са изправени наброяващите 53,7 милиона гласоподаватели в Туриця.
Икономиката се забавя, инфлацията се ускорява, а турската лира се е обезценила до исторически нива.
Тя е сред най-слабо представящите се валути в света от началото на година. Има обаче един проблем, който за мнозина е по-сериозен от всички останали.
Президентът Ердоган и какво тези избори означават, за властта, с която той разполага.
Ако партията на Ердоган спечели две трети от 550–те места в парламента, той ще промени конституцията, за да прехвърли изпълнителни правомощия към президентската институция, чиято функция досега като цяло беше церемониална.
Според проучвания на общественото мнение , на него ще му е трудно да постигне подобна победа, особено ако прокюрдската демократична партия или HDP спечели 10-те процента от гласовете, от които се нуждае, за да влезе в парламента.
Ердоган обаче има план Б. С подкрепата само на 330 депутати, той има силата да поиска референдум за преминаване към президентска република.
Ако и този план се провали, Ердоган може да прибегне към ядрената опция – в ролята на първия турски президент, избран с пряко гласуване, той казва, че настоящата конституция му позволява да получи изпълнителни правомощия, с които никой предишен президент не е разполагал.
Подобна стъпка, казват критиците му, би застрашила демокрацията в страната, превръщайки Турция в Русия, но без петрола.
Какъвто и да е изходът от изборите в неделя, несигурността в Турция вероятно ще остане.