Глен, връщам се към книгата ви за антитерористичния закон. Нека ви питам един прост въпрос - дали сенаторът от Кентъки Ранд Пол е патриот?
Глен Грийуолд, редактор на The Intercept:
Абсолютно. Поне в този случай - да. Той защитава един от основите принципи в Америка - държавата няма право да ни следи, освен ако няма основание да вярва, че сме направили нещо лошо. Това е точно обратното на това, което NSA прави с програмата за масовото следене.
Но ние живеем с нови технологии, в ново време и пространство, различни от 11 септември. Какво смятате, че може да успокои републиканците, които са бесни на своя сенатор Ранд Пол?
Глен Грийуолд: Основната разлика е в това, че при масовото следене поставяш всички граждани под микроскоп и ги следиш, докато целенасоченото следене е нещо друго – при него откриваш хората, които вършат лоши неща и следиш само тях.
Определено има възможност за приемане на закон, който да каже на NSA, че трябва да следи терористи и да ни остави на мира.
Смятам, че това е резултатът, който не само сенатор Пол, но и всички наши съмишленици от двете партии се опитват да постигнат.
Има ли някакво условие, което би ви накарало да приемете масово следене?
Глен Грийуолд: Не. Масовото следене е погрешно по принцип. Защо правителството изобщо да се занимава със събиране на данни за нас, невинните хора, които спазват закона - какво правим и казваме, ние, хората с чувство за хумор.
Това е погрешно по принцип и накърнява основните ни свободи.
Като казвам това, можем да си представим някаква рамка, която би дала възможност за някакъв контрол.
Проблемът е в това, че съдът и Конгресът са много сервилни към Пентагона и разузнаването. Те са много добри в обслужването на всички тези институции и следенето се превръща в рутинна практика.
Така че дори на теория да измислим нещо, на във Вашингтон на практика то не работи.
Значи дори да приемем, че съдът и Конгресът са много лоши, за да приемат това, вие казвате, че можем да "си представим различни типове контрол, регулиращи следенето". Какъв би могъл да е този контрол?
Глен Грийуолд: Основният принцип, с който през 70-те всички се съгласихме, след всички злоупотреби от времето на Хувър и Никсън бяха разкрити, бе идеята, че за да позволиш на правителството да подслушва хората, трябва да представиш доказателства в съда, че човекът, когото искате да слушате е виновен в нещо и извършва някакво нарушение.
И ако имате силен съд, в който присъстват и двете страни, като едната защитава позицията срещу правителството, ако съдът работи реално и празрачно, NSA ще могат да следят хора само, ако докажат пред един истински съд, че това е оправдано. Това би било добре.
Глен, нашият предишен гост каза, че Едуард Сноудън е предател. Това е поляризиращ език. Къде виждате дебата след 2г. Ако сега в Америка имаме такава поляризация по въпроса за следенето, къде може да стигнем след 2г?
Глен Грийуолд: Много неща се промениха за 2 години. Имаме публични личности като Майк Уилямс и бившият заместник държавен секретар Картър, които излязоха през последните няколко месеца и казаха, знаете ли какво, ние сгрешихме за Едуард Сноудън.
Това е същата траектория, по отношение на това, което се случи с Даниел Елсберг. Хората първоначално го обвиниха, че е предател, а сега той е приеман за герой. Но според мен по-големият и по-важен въпрос е следенето, а не Сноудън.
Това е първият случай в годините след 11 септември, когато отнемаме правомощия от правителството в името на борбата с тероризма, вместо да им предоставяме повече правомощия. Мисля, че това е от ключово значение.
Много бързо Глен, според теб може ли Ранд Пол да използва по конструктивен начин този дебат? Събитията от последните 24 часа ще помогнат ли на кампанията му?
Глен Грийуолд: Да, той галванизира едни много ключов дебат. Винаги съм смятал, че именно върху това трябва да е фокусирана президентската политика.
Глен Грийнвалд, благодаря ви много, за нас беше чест Глен се присъедини към нас от Рио.