Натали Пиърсън: Ясно е, че това е огромен удар за една от най-бедните икономики в Азия. Една от причините, защо последствията са толкова катастрофални, е, че страната просто няма способността да се възстанови лесно.
Дори преди това земетресение столицата Катманду трябваше да се справя с 16 часов режим на тока. Тоест жителите прекарваха по-голямата част от деня си без ток.
Има обширни райони от страната, до които все още няма пътища, така че оценката на щетите е трудна и за това според нас жертвите и отчетените щети ще продължават да нарастват.
Всичко това прави възстановяването още по-трудно.
Натали, точно миналата седмица специалисти по земетресенията всъщност се събраха в Катманду, за да говорят за това, как по-добре да се подготвят за евентуално земетресение. Само седмица по-късно това катастрофално земетресение се случи. Това е бил кошмар, който всички сме очаквали.
Натали Пиърсън: Да, точно така. Хората говореха за неспособността на страната да се справи с проблемите на инфраструктурата.
Премиерът Коирала дойде на власт след маоистко въстание преди около 10 години и заради политическите борби той не успя да се справи с много от тези проблеми.
В столицата, особено, строителният надзор е на много ниско ниво. На практика къщи се строят без каквито и да е разрешителни, при което не се спазват никакви стандарти.
Това е причината земетресението да е толкова разрушително и много от сградите просто се сринаха.
Натали, какъв е приоритетът сега за спасителните екипи, които са на терен?
Натали Пиърсън: Лекарства, палатки, храна, питейна вода. Има непосредствена необходимост от тези неща.
Особено от питейна вода. Това е от особена важност, защото холерата е ендемична в тази страна.
Също така в района се очакват дъждове, така че е необходим някакъв подслон за хората, които са твърде уплашени, за да се приберат в къщите си, тъй като се страхуват, че те могат да се срутят всеки момент, в случай на вторичен трус.