Мисля, че Боб Коркър и Бен Кардин се съгласиха на разумен компромис. Имах две опасения от самото начало по отношение на евентуалните действия на Конгреса.
Първо исках да съм сигурен, че техните действия няма да ни попречат да сключим най-добрата възможна сделка.
Както и да сме сигурни, че задачата на Джон Кери, който води тези преговори, няма да бъде усложнена от действията на Конгреса, при условие че все още не сме финализирали сделката.
Моят основен аргумент беше следният - нека да разберем дали ще имаме сделка и ако такава наистина бъде постигната, вие ще имате много възможности да я прегледате и да решите дали да я подкрепите.
Сега обаче ние все още сме в процес на преговори, така че моля бъдете търпеливи. Мисля, че финалният резултат от преговорите с Коркър и Кардин според нас няма да попречи на финализирането на преговорите с Иран.
Така решихме единият от проблемите. Второто опасение, което имах, е свързано с правомощията на президента.
Имаше доста хора, подкрепящи законопроекта на Коркър, според които, формално, президентът трябва да се допитва до Конгреса, когато договаря политически споразумения.
Това не е така и никога не е било така. Президентът на Съединените щати, независимо дали е демократ или републиканец, традиционно има правомощията да сключва политически споразумения, които са обвързващи с други страни без одобрението на Конгреса.
Аз все още имам известни опасения по отношение на претенциите, че тази традиция по някакъв начин се променя.
В законопроекта имаше пасажи, според които подобно споразумение подлежи на санкции от Конгреса.
Нашата редакция обаче ми позволява да интерпретирам законите по начин, който не предполага, че бъдещите президенти, всеки път когато преговарят по дадено политическо споразумение, трябва да търсят одобрението на Конгреса.