По този начин общият размер на финансова подкрепа, която трябва да осигури ликвидност в условията на непрекъснато изтегляне на капитали, вече достигна 74 млрд. евро. От тях обаче неизразходвани остават само 4 млрд. – факт, който притиска Гърция да направи по-сериозни отстъпки в търсенето на споразумение с кредиторите.
С програмата за ликвидна помощ на ЕЦБ, Гръцката централна банка финансира финансовите институции в страната. Тези заеми обаче имат по-висока лихва от стандартните кредити от ЕЦБ, а кредитният риск остава изцяло за Атина.
Банките в южната ни съседка бяха принудени да прибегнат до извънредната помощ, след като ЕЦБ им забрани да използват гръцки държавни облигации като обезпечение за редовните кредити от Франкфурт.
Тази седмица изтича срокът, който Гърция получи да прецизира списъка с реформите, които правителството нa Сириза трябва да предприеме. Еврогрупата се събира на 24 април, за да реши дали да отключи финансирането си за Атина.
В това време дипломатическите усилия на финансовия министър на Гърция Янис Варуфакис срещат нови предизвикaтелства. В четвъртък той ще разговаря с американския президент Барак Обама във Вашингтон, на фона на наближаващите крайни срокове за плащания към МВФ – 200 млн. евро до 1 май и други 745 млн 11 дни по-късно.