Всичко се свежда до твърдението, че сме безсилни в лицето на най-богатите и силните.
Че може и да не е честно да има едни правила за тях и други за всички останали, но че светът обаче е устроен така.
Всичко се свежда до твърдението, че сме безсилни в лицето на най-богатите и силните.
Че може и да не е честно да има едни правила за тях и други за всички останали, но че светът обаче е устроен така.
Аз обаче просто не съм съгласен. Това не е вярно. Защото правителствата могат да се намесят и обществото вярва повече от всякога, че ние трябва да се намесим.
В следващото лейбъристко правителство ще поставим борбата с укриването и избягването на данъци в сърцето на нашата мисия за страната.
Има едно данъчно предимство, което повече от всяко друго се превърна в символ на провала на сегашното правителство в данъчната политика.
Данъчно предимство с което британците са наясно от доста време и за което политиците не са направили нищо.
Статутът non – dom. Non dom обозначава тези британски граждани, чийто постоянен адрес е извън страната.
Това са хора, които живеят тук, както вие и аз, които работят тук, както вие и аз, установили са живота си тук, както вие и аз и дори са израснали тук, както вие и аз, но от тях не се изиска да плащат данъци.
Те не плащат данъци във Великобритания върху доходите, които имат извън страната.
Те се възползват от един архаичен 200-годишен пропуск в данъчното ни законодателство.
Вярвате или не, това правило има своите корени сред колониалните заселници, които са спечелили богатството си отвъд океана и са искали да се защитят от данъците върху доходите, на които са се радвали в колониите. Мисля, че е време да сложим край на тази история.