Световните сили и Иран в безизходица по ядрената програма

Изглежда че сме към края на играта в иранските преговори. Предполагам, че има някакъв баланс във финалното комюнике между твърде много текст и малко съдържание. Нали?

Да, това е една от тревогите.

Смятам, че в момента и двете страни казват, че другата страна трябва да вземе трудни решения. И двете си прехвърлят отговорността за компромиса.

Всъщност това се очаква при всякакви преговори.

Всеки път човек се опитва да постигне най-доброто решение за своята страна и насреща да предложи възможно най-малко.

Световните сили - петте постоянни членове на Съвета за сигурност на ООН и Германия искат да бъде наложен възможно най-тежкия режим за иранската ядрена програма.

Особено що се отнася до проучване и развитие, както и обемът уран, който Иран ще има право да обогатява.

Насреща искат да облекчат санкциите.

Иран от своя страна иска санкциите да бъдат свалени възможно най-бързо и насреща се опитва да направи възможно най-малко отстъпки в ядрената си програма.

До 31 март вечерта трябва да бъде постигнато споразумение. От различните коментари на външните министри на участващите министри, които са в Лозана става ясно, че нищо не е сигурно.

Кажете ми както е поставено на карта тук? Иранците - за тях става дума за санкциите. Израелците никога няма да харесат споразумение с Иран. Останалата част на света би се надявал да има малко по-нормални отношения с Иран, каквото и да значи "нормални".

Много неща са поставени на карта.     

Самият факт, че са се събрали външните министри на Китай, Русия, САЩ, Великобритания, Германия, Франция и Иран на една маса показва колко са важни тези преговори.

От гледна точка на Техеран е много важно Иран да спре да бъде световният парий и да вдигнат санкциите, които вредят на икономиката на страната. Само 2010 им струват 120 млрд. пропуснати приходи.

Те искат отново да могат свободно да търгуват със света.

За Европа сделка би означава, че ще могат да се върнат към продуктивните търговски отношения, които поддържаха с Иран преди санкциите.

От американска гледна точка - администрацията на Обама иска да отбележи голяма победа - или постижение - във външната политика.

Ясно е, че няма да има мир между Израел и палестинците. Не и по времето на Обама.

Но ако успее да постигне някаква сделка с Иран.. Да не забравяме, че това е рамково споразумение, срокът за което изтича утре вечер - а окончателният краен срок е на 1 юли 2015.

Смятам, че американската администрация ще бъде много доволна, ако успее да постигне сделка. Макар че бързат да се застраховат, че няма да допуснат лоша сделка.