Богатата сеизмична последователност в Санторини и околните острови продължава, като Интердисциплинарният комитет за управление на риска и кризи на Националния университет в Атина оценява в своето съобщение, че основното земетресение все още не е настъпило, предаде кореспондентът на Bulgaria ON AIR в Гърция Силвия Станчева.
В същото време Националният университет в Атина отбелязва, че от 26 януари до 3 февруари са регистрирани над 6400 земетресения, от които над 4800 с магнитуд 1 и над 800 с магнитуд 2,5 по Рихтер.
Статистика и анализ на земетресенията
През периода от 2 февруари до ранните часове на 5 февруари 2025 г. сеизмичността в зоната Санторини - Аморгос се засили още повече. Анализът на сеизмичните данни до 3 февруари, който беше актуализиран с помощта на машинно обучение, отчете над 1300 земетресения на 2 февруари и над 1400 на 3 февруари, като общият брой достигна над 6400 земетресения от 26 януари до 3 февруари.
Броят на земетресенията с магнитуд 2,5 постепенно се увеличава дневно, като от 26 януари до 3 февруари са регистрирани 437 земетресения. На 2 февруари са станали 5 земетресения с магнитуд 4,5, на 3 февруари – 7, а на 4 февруари – 9 земетресения. Магнитудът на най-силното земетресение е 4,6 на 2 февруари, а на 3 и 4 февруари са регистрирани три земетресения с магнитуд 4,9–5 и още четири с магнитуд 4,8. В ранните часове на 5 февруари сеизмичната активност продължава близо до Андирос, като са отчетени над 30 земетресения, а най-голямото от тях е с магнитуд 4,4.
Възможни сценарии за развитие
Сеизмичната активност в зоната Санторини - Аморгос досега вероятно носи характеристиките на сеизмичен рояк, тъй като не се забелязва земетресение с магнитуд, ясно по-голям от останалите, което би могло да се характеризира като основно. Освен това степента на сеизмичност се увеличава, докато вторичните трусове следват намаляващо времево разпределение, като магнитудът на най-големия вторичен трус обикновено е с ~0,5 по-малък от основното земетресение.
Възможно е това да е клъстер, съдържащ земетресения с големи магнитуди в сравнение с други скорошни сеизмични клъстери в Гърция. Една от възможностите е активността да продължи с постепенно по-малки магнитуди и намаляващ брой земетресения в продължение на месеци, както беше случаят със сеизмичния клъстер в Тива. Друга възможност е този рояк да стимулира разкъсването на значителна част от голям активен разлом в района, което да доведе до основно земетресение, след което активността да приеме формата на типична последователност от вторични трусове. В такъв случай сеизмичният рояк, предшестващ основното земетресение, ще се характеризира впоследствие като предсеизмична последователност.