Новините ON AIR
Радио ON AIR
Времето ON AIR
Войните на територията на Украйна и в Близкия изток - в Ивицата Газа, белязаха 2024 година. Неизбежно оказаха голяма влияние върху живота на хората, не само на пряко въвлечените във военните действия, но и на всички останали по света. През 2024 г. нито една от войните не приключи, за съжаление.
Войната между Русия и Украйна е все по-далеч от мира
В Русия на 16 февруари 2024 година почина политическият опозиционен лидер Алексей Навални. Смъртта му настъпи при неясни обстоятелства, докато е в наказателна колония в Сибир. Той беше един от най-яростните критици на Владимир Путин.
Повечето западни политически лидери и общественици превърнаха Навални в мъченик на режима на Путин.
Важни избори за Путин
На 18 март тази година Путин беше преизбран за президент на Русия с 87,2%. Това е пети мандат за руския държавен глава, трети пореден. Той е във властта от 25 години. Преизбирането му на власт се превърна в лоша новина за Украйна. Така стана все по-трудно в следващите 6 години агресивната политика на Русия над Украйна да се промени.
Върху войната между Украйна и Русия оказаха влияние изборите за Европейски парламент (ЕП), които се състояха между 6 и 9 юни.
Предварителните очаквания бяха националистическите партии да увеличат влиянието си. Тъй като мнозинството от тях подкрепят Русия, а противниците на Русия ще намалеят. Вероятно това е причината, поради която саботьорската политика на Унгария не е наказана.
На няколко пъти се обсъжда замразяване на членството на Унгария, поставя се и въпросът решенията да се взимат с квалифицирано мнозинство, но поради липса на време тези въпроси се оставят за следващия европарламент. Въпреки увеличаването на влиянието на крайнодесните консерватори, все пак щетите за проевропейските партии са по-малки от очакваното.
Украйна с голяма контраофанзива в Курска област през лятото
На 1 август ВСУ получава западно оръжие, сред което шест самолета F-16, както и танкове и артилерийски снаряди. Контраофанзивата сварва руснаците неподготвени и Украйна успява да овладее над 92 селища и 1250 кв. км в Курска област, да си върне десния бряг на река Оскол. Постепенно контраофазивата на ВСУ се забавя и въпреки че към 27 август Украйна контролира 1290 кв. км. от Русия и над 100 селища, постепенно бойните действия стават позиционни. Най-големият успех на ВСУ е завладяването на Суджа в Курска област.
Между 19 ноември и 21 ноември Украйна получава разрешение да използва американски и британски ракети с далечен обсег и се възползва от това.
Военните действия през август-септември се оказват доста динамични. Русия започва настъпление към Покровск, Донецка област. Градът е важен транспортен възел и ако бъде превзет, е възможно логистиката на ВСУ в Курска област да бъде затруднена.
На 1 септември Володимир Зеленски призна, че положението при Покровски е изключително тежко и руснаците са съсредоточили много ресурси в тази посока.
На 19 ноември Украйна използва ракетите ATACМS, за да нанесе първи удар по руска територия. Пет ракети са свалени. На 21 ноември страната използва и британски ракети STORM SHADOW - нанася удар в Курска област.
Ядрената доктрина на Русия
На 19 ноември Владимир Путин подписа промени в ядрената доктрина на Русия. Според тях страната може да обмисли използването на ядрени оръжия, ако бъде обект на ракетно нападение, подкрепено от ядрена сила. Кремъл обяви, че ще победи Украйна, като заяви, че подкрепата за Киев няма да има влияние над конфликта.
Според данни на Организацията на обединените нации (ООН), цивилните жертви на конфликта в Украйна са 12 000.
Путин впечатли света с годишната си пресконференция
През декември Владимир Путин направи най-забележителното изявление за войната с Украйна на пресконференция, продължила повече от четири часа. Руският лидер призна, че ако е знаел какъв ще бъде развоят на събитията, той е щял да започне офанзивата по-рано и да се подготви по-добре.
Путин обяви, че е готов на разговори за мир с Украйна, но без предварителни условия.
Към лидера на Кремъл постъпиха рекордните близо 2,5 млн. въпроса, като той успя да отговори на стотици от тях. А Зеленски от своя страна призова Европа да говори в един глас за войната и да бъде единна със САЩ.
Напрежението в Близкия изток нарасна през 2024 г.
През юли израелската армия съобщи за смъртоносно нападение срещу Голанските възвишения, нанесено с ракета, с бойна глава, тежаща над 50 кг. При атаката загинаха 12 младежи и деца на футболно игрище.
Тогава САЩ и Израел обвиниха за атаката "Хизбула".
Смъртта на Хания донесе хаос
На 31 юли в иранскaта столица Техеран беше убит лидерът на "Хамас" Исмаил Хания. Ликвидиран е при "вероломно ционистко нападение срещу резиденцията му в Техеран. Смъртта на 62-годишния мъж допълнително усложни възможността за преговори с Израел за прекратяване на огъня и освобождаване на заложниците, които "Хамас" държи от 7 октомври насам. Хания се смяташе за основен участник в тези преговори.
На 7 октомври тази година се навърши една година от жестокото нападение на "Хамас" срещу Израел. Атаката през 2023 г. провокира най-дългата война на Израел. Нападението тогава взе 1200 жертви и отведе над 200 заложници в Ивицата Газа. Военният конфликт предизвика регионални битки с Иран и неговите поддръжници, в това число и "Хизбула" в Ливан.
Нетаняху обвини МНС в антисемитизъм
На 21 ноември Международният наказателен съд (МНС) издаде заповеди за арест на израелския министър-председател Бенямин Нетаняху и министъра на отбраната Йоав Галант, както и на военния ръководител на "Хамас" Мохамед Дейф.
Съдът се мотивира с данни за извършени военни престъпления и престъпления против човечеството, а искането беше внесено от главния прокурор Карим Хан на 20 май. Новината дойде на фона на продължаваща вече повече от година война в Ивицата Газа.
От своя страна израелският министър-председател обвини Международния наказателен съд в антисемитизъм. Тогава той нарече решението "един съвременен процес "Драйфус".
Президентът на САЩ Джо Байдън посочи като възмутително решението на МНС за арест. Според него, каквото и да предполага съдът, между Израел и "Хамас" няма равнопоставеност.
През 2024 г. войната породи масови и кървави протести в Израел и редица други държави.
Падането на режима на Башар Асад в Сирия
В началото на 29 ноември южносирийски опозиционни групи започват атаки срещу мухафаза Дараа и Ас-Сувейда в Южна Сирия, по протежение на границата на страната с Йордания. Офанзивата е публично обявена като координирано усилие с офанзивата в Северозападна Сирия за осъществяване на многофронтов напредък към Дамаск. Сирийските въоръжени сили се изтеглят от позициите си около град Дараа, за да подсилят Дамаск.
На 6 декември няколко града в мухафаза Дараа, включително Габагиб, Ал Джиза, Ал Шаркия, Инкхил, Барка, Джасим, Намир и Симлин, заедно с граничния пункт Насиб, преминават под контрола на местните сили. Повече градове, както и целият граничен район на Йордания, падат напълно под бунтовнически контрол.
Бунтовниците твърдят, че са поели контрола над бригада 52 - втората по големина правителствена военна база в мухафаза Дараа, след размяна на огън със силите на правителството в базата и близкия град Ал Хирак. До края на деня бунтовниците успяват да овладеят изцяло град Дараа, както Изра за първи път от началото на гражданската война.
В Сувейда протестиращите успяват да контролират напълно града, като овладяват военни обекти, включително централния затвор, щаба на клона на партията Баас, полицейското управление и много военни контролно-пропускателни пунктове. Убити са четирима цивилни в отделни инциденти.
До началото на 7 декември бунтовниците превземат 90% от мухафаза Дараа, с изключение на Ал Санамайн, и предоставят безопасно преминаване на правителствените сили към Дамаск. По-късно същата сутрин бунтовниците превземат и мухафаза Кунейтра, след като правителствените сили се изтеглят към Дамаск.
Сирийските държавни медии съобщават за изстрелвания на балистични ракети от Дамаск към Дараа. На 7 декември са убити шестима цивилни при обстрел от правителствената армия в Дараа.
На 8 декември в телевизионно изявление сирийските бунтовници обявиха, че са освободили Дамаск и са свалили 24-годишния режим на президента Башар ал Асад, като добавиха, че всички затворници са освободени.
Хуманитарната катастрофа в Судан расте
Години наред богатият на ресурси Судан беше тероризиран от диктатора Омар ал-Башир, преди той да бъде свален с преврат през 2019 г. Щастието на суданците обаче не продължи дълго, защото страната попадна в капана на кървава борба за власт.
Десетки месеци двама генерали се борят за контрол. Милиони хора са разселени в страната, милиони гладуват.
Според анализи на ООН от тази година, близо 26 милиона души са застрашени от глад - повече от половината от населението на страната. 755 хиляди души са на ръба на гладната смърт.
Снимки: БГНЕС, Reuters
LIVE
