Високата инфлация и липсата на работна ръка влияят негативно на Европа

На това мнение е икономистът Мирослав Сингер

25.11.2024 | 19:58 Редактор:

Бившият управител на Чешката централна банка Мирослав Сингер говори на бизнес форума "Финанси: Уравнения и решения", организиран от Bulgaria ON AIR и Bloomberg TV Bulgaria. 

Сингер в момента е председател на Надзорния съвет на финансовия лидер в Чехия "Дженерали Чешка Поиштовна".

Защо инфлацията се повишава

"Има 3 неща, които влияят на Европа. Първо общата липса на работна ръка. Съотношението във всички големи икономики, съотношението между свободната работна ръка, или ако щете, безработните спрямо свободните работни места е определено под две и в много страни близо до единица. Дори и под единица.

Това означава, че няма дори един човек, който търси свободно работно място. Това е според някои икономисти. Разбира се, това съотношение води заплатите и следователно и инфлацията нагоре.

Второ, конкретно за Европа ситуацията благодарение на руската агресия в Украйна, цената на енергията драматично скочи. Това предизвика инфлация.

Трето, всички логистични усложнения в предлагането, които в резултат доведоха до ръст на цената на нужните материали за една компания. Това също поведе нагоре инфлацията", обясни Сингер.

Според него логистиката е в риск, но не затруднява бизнеса. 

"Много ясно това се вижда при бълкерите по света. Намираме се отново в зоната на безопасните числа. При енергията, да, по-скъпа е, но не в сравнение с миналата година. А да не забравяме, че инфлацията се изчислява на годишна база. В сравнение с миналата година или с минали години, тя е по-ниска. Така че като цяло записа някакво отстъпление дори в Европа", поясни Сингер.

"Европа все още страда от липса на работна ръка. Но освен това с намаляване на инфлацията, благодарение на по-стриктната монетарна политика, дори договарянето на заплатите показва, че търсенето не е толкова високо. И преговорите не са така разгорещени, както бяха. Забелязваме, че действително инфлацията се завръща към числата, с които сме свикнали", подчерта събеседникът.

В каква посока ще поемата лихвите

"Лихвите като цяло все още намаляват. Бавно или по-бавно, отколкото досега. В това отношение може да има още понижения, но по-внимателно отколкото голямата серия големи намаления, които станаха преди. В това отношение все още бихме могли да очакваме някакви намаления.

В същото време не очаквам да се окажем отново с изключително ниски лихви. Това е силно невероятно. Очаквам лихвите да стигнат до някъде около ниския диапазон на 2-3%. Е, някои смятат, че това ще стане по-бавно, заради обикновено силно разхлабената фискална политика или някакви специфични фактори. Но като цяло очаквам лихвите да започнат да се ориентират около 2 или 3%", коментира икономистът.

Мирослав Сингер не смята, че България изпада в дива фискална политика, нито прекалява с числата. По-ниска е дори от моята страна, която също държи много стабилни числа и същото е и при дефицита, посочи той.

По думите му развитите икономики в много отношения все още прилагат силно рестриктивна фискална политика. И това го има в Европа, в някои страни, както и в САЩ.

"В САЩ ситуацията се определя все още от факта, че доларът е основната резервна валута. В случая с Европа става дума за координация на икономическите политики. Фискалната политика на ЕС като цяло се подобри в последното десетилетие в сравнение с това, което беше преди. В това отношение има известен напредък, който ме кара да съм малко по-голям оптимист", отбеляза Сингер.

Какво да очакваме от завръщането на Доналд Тръмп в Белия дом

"Нямам търпение да науча повече подробности за това. Ако разбирам комуникацията на републиканския кандидат, явно той е по-скоро за по-малко силен долар, за подкрепа за местното производство с мита. Това всичко заедно не се връзва много добре. Защото ако увеличите митата, това ще повиши цените. САЩ не страдат от безработица. Затова не съм сигурен дали няма да се прояви по-скоро в ръст на търсенето и производството, вместо увеличение на заплатите", анализира Сингер.

Той изтъкна, че митата защитават валутата и подобряват въшнотърговския баланс, а това е още един импулс за долара да поскъпва. 

"Централните банки, разбира се, ще трябва да реагират на увеличението на цените с по-високите лихви. Това са все фактори, които водят нагоре долара. В същото време президентът иска валутният курс да стане по-конкурентен, така ми се струва. Не вярвам, че това ще стане, трябва да видим подробностите на този план", акцентира Сингер.

Гледайте видеото с цялото интервю на Ивайло Лаков с Мирослав Сингер.