Замърсяването по плажовете не е нещо рядко срещано. За да изпробва теорията, че сателитите могат да помогнат за откриването на отпадъците по плажовете, преподавателят в университета RMIT в Мелбърн Джена Гуфог пренася изхвърлени парчета от детски басейн с мидени черупки, опаковки с мехурчета, PET бутилки за еднократна употреба и син полиестерен брезент на местния морски бряг в Австралия.
Изследователката на данни подрежда износените фрагменти в четиринадесет правоъгълника, всеки от които покрива около 2,25 кв. м (24 кв. фута). В рамките на няколко часа сателитът WorldView-3 на Maxar Technologies Inc. прелита на близо 620 километра над главата и прави снимка. В рамките на една седмица тя получава данни, а няколко месеца по-късно има отговор: боклукът може да бъде забелязан от Космоса.
Констатациите на Гуфог, публикувани в проучване в Marine Pollution Bulletin, показват как използването на сателити за определяне на местонахождението на пластмасовите отпадъци по плажовете може да подпомогне усилията за ограничаване на приблизително 19-23 милиона метрични тона от материала, който попада в морските и крайбрежните екосистеми всяка година. Понастоящем се очаква това количество да се удвои до 2030 г.
Неотложен проблем за властта
Нарастващият обем на отпадъците е все по-неотложен въпрос за световните лидери: След няколко седмици дипломатите ще се съберат в Южна Корея за последния кръг от преговорите на ООН за правно обвързващ договор за замърсяването с пластмаса.
Преговорите вероятно ще противопоставят производители на нефт, газ и нефтохимически продукти като Китай, Саудитска Арабия и Русия на група, включваща членове на Европейския съюз, Канада, Мексико и Австралия. Първите искат договор, който да следи само за пластмасовите отпадъци, докато вторите искат такъв, който да се занимава с производството.
Учените търсят решение на проблема
Независимо от резултата от тези преговори, Гуфог и други учени изграждат рамки, които могат да помогнат за определяне на приоритетите при почистването на съществуващите отпадъци, които застрашават морския, животинския и човешкия живот.
Макар че в нейното проучване е анализирана само една плажна зона в близост до плиткото заливче, на около 100 мили югоизточно от Мелбърн, Гуфог иска да разшири изследването си, за да види как този подход може да работи в световен мащаб.
"Най-добрият сценарий би бил да използваме подобна технология, за да започнем да разработваме карти, които да ни показват къде са тези горещи пластмасови точки", казва Гуфог.
Четете повече в bloombergtv.bg.
Снимка: БГНЕС