Светът отбелязва днес 70 години от опустошителните бомбардировки на Дрезден, извършени от съюзническите сили по време на Втората световна война, при която загиват над 45 хил. души, а голяма част от града е срината до основи. За ужасът на войната и кървавата атака през очите на един от оцелелите.
“…жестоката бомбардировка не само ще причини объркване в евакуацията от изток, но и ще възпрепятства предвижването на войски от запад.” С тези думи на 26-ти януари 1945 г. Командващият кралските военно-въздушните сили Сър Чарлс Портал решава съдбата на източногерманския град. За три дни от небето над Дрезден хиляда бомбардировачи пускат близо 4000 тона експлозиви и запалителни устройства.
83-годишната Нора Ланг е една от оцелелите след опустошителните бомбардировки. По време на атаките тя е на 13 г. Все още пази ужасният спомен за атаките.
Нора Ланг, оцеляла от бомбардировките над Дрезден:
Чуваше се един постоянен звук от падане на бомби. Първо си помислих – това е толкова ужасно, защо никой не ни помага? Това обаче не беше позволено. Никой не дойде. Никой не ни помогна. Не мога да забравя цялото това ужасно нещо. Още тогава ние си казахме: дано всичко това никога не се случи отново. Въпреки това то продължава. Наистина трябва да се запитаме: какво човечеството научава от историята?
Въпреки обясненията на военните действията на съюзниците, все още се считат за противоречиви, а мотивът за кървавата бомбардировка - забулен в мистерия. Целта, според официалната позиция, е да бъде спряно прехвърлянето на немски войски от западния на източния фронт. Според историци и анализатори обаче целта е била психологически натиск върху германското население и правителство. Позицията на редица историци и военни стратези обаче сочи, че единствената цел е била психологически натиск върху германското население и правителство.
В памет на жертвите всяка година жителите на Дрезден правят човешка верига. Всички заедно, ръка за ръка, мислено задават въпроса: Какво човечеството научава от историята?