Годишно отделяме около 9,6 милиарда метрични тона въглерод в атмосферата като CO2 или въглероден диоксид, но около 58 трилиона тона се съхраняват в органични и изкопаеми вещества в атмосферата, сушата и океаните.
В продължение на десетилетия това предполагаше тревожна перспектива. Като нагряваме планетата, рискуваме да променим деликатните условия, които гарантират, че тези трилиони тонове остават заключени в почви, растения и морска вода. Наклоним ли баланса твърде много, може да осигурим катализатор за тези огромни природни резерви да започнат да се отделят, като бутилка газирана напитка, която изригва, когато бъде отворена. Резултатът може да бъде "метанова бомба" – бързо и опустошително изпускане на парникови газове, което може да надделее над нашите усилия да задържим затоплянето.
Към днешна дата има вдъхновяващо малко доказателства, че такива така наречени климатични обратни връзки - при които изменението на климата предизвиква естествени процеси, които след това ускоряват затоплянето в самоусилваща се спирала - се случват в мащаб, за който трябва да се тревожим.
Обратните ефекти на затоплянето и охлаждането взаимно се компенсират
Последната оценка на Междуправителствения панел по изменение на климата през 2021 г. установи, че обратните ефекти на затоплянето и охлаждането по същество взаимно се компенсират. С повишаването на температурата повече морски пръски, прах и други фини вещества се издигат в атмосферата, което помага да се отразят повече от затоплящите слънчеви лъчи обратно в космоса. По-топлата планета също излъчва повече енергия, благодарение на страничен ефект на квантовата механика. Това би трябвало да е повече от достатъчно, за да противодейства на ефектите от всякакви метанови бомби.
Това обаче е много условно предположение и има тревожни признаци, че ситуацията се променя. Доказателствата, представени от екип, ръководен от изследователи от Университета на Колорадо в Боулдър показват променящите се съотношения на два изотопа на въглерода в метана, особено мощен парников газ, който е отговорен за около една четвърт от затоплянето, което виждаме.
Метанът, или CH4, може да бъде освободен от изтичащи петролни кладенци и въглищни мини, но също така се генерира от микроби в червата на кравите, калта от оризови полета и сметища, както и чрез напълно естествени процеси в торфени блата и други влажни зони. Съотношението на двата изотопа в извлечения от изкопаеми горива метан е измеримо различно от това в естествени източници, така че внимателният анализ на атмосферните газове, уловени в обсерватории като Мауна Лоа в Хавай, може да ни каже приблизително откъде идва.
Четете повече в bloombergtv.bg.
Снимка: БГНЕС