Да те пленят руснаците: "Всеки ден ни биеха, свалих 20 килограма"

Володимир Шевченко e прекарал повече от две години в руски затвор като военнопленник. Държали го в килия с още 15 човека. 

"Всеки ден ни биеха. Например за това, че стоим прави в килията или че се движим из нея, защото – както твърдяха – не сме знаели за какво се борим. Наричаха побоя превъзпитание. По време на разпитите използваха ток. Слагаха ни на един стол, покриваха ни главите с калъфка за възглавница и започваха… Токовият удар редовно ме събаряше от стола, просто не можех да се контролирам", разказа Шевченко.

При побоите му избиват три зъба. Но най-лошото, казва той, е било лишаването от храна. Отслабнал е с повече от 20 килограма.

свързани

САЩ разрешават на Украйна да удари Русия с оръжия с голям обсег?

Давали им по няколко къшея хляб

"Не ни позволяваха да си поделяме храната. Правеха го нарочно. Бяхме шестнайсет души и ни подхвърляха по десетина къшея хляб. Наказваха ни, ако дадем на някой друг. Искаха да ни накарат да се караме помежду си за храна. Събирахме всяка трохичка хляб", каза още Шевченко.

Това, че е бил заедно с други украинци, го е държало, помагайки му да оцелее, казва бившият военнопленник. 

"Сред нас имаше хора с всякакви професии - строителни работници, автомонтьори и други. Измисляхме си теми за разговор, които да ни поддържат. Всеки ден – отново и отново", казва още Шевченко.

Малко преди Русия да нахлуе в Украйна през февруари 2022 година частта на Шевченко от Националната гвардия на Украйна е била изпратена в южното пристанище на град Мариупол. Там той се включва в защитата на града, а след дългата руска обсада на металургичния комбинат "Азовстал", 20-годишният тогава войник е сред хилядите защитници на града, на които е заповядано да се предадат, пише DW.

свързани

Военен експерт: Русия продължава брутално да тероризира Украйна

Връщането към нормалния живот е трудно

На 25 юни тази година той най-накрая се върнал в Украйна, след като бил включен в група за размяна на затворници. За него това било огромно облекчение. Но връщането към нормалния живот остава предизвикателство, признава той.

"Не знаех за какво да говоря с родителите си, с роднините си. Баща ми в момента се сражава на фронта. Бях много щастлив да го видя. Не бях здрав - изпусках всичко, което хващах в ръце. Не можех до си оправям леглото. Беше ми много трудно. Бяхме свикнали да правим всичко толкова бързо. Ако се забавехме, ни биеха, разбирате ли", сподели Шевченко.

Много украинци продължават да са в руски плен. Но те не са забравени. Шевченко се среща и разговаря със семействата на други бойци от батальона "Азов", които още на се освободени. В Украйна те са герои, но в Русия са мразени и рядко биват включвани в списъците за размяна на пленници.

Снимка: БГНЕС