Вирусът ебола мутира, предупредиха учени

Мутацията може да повлияе на бъдещото лечение

Учените, проследяващи ебола от избухването й в Гвинея, коментират, че вирусът е мутирал. Изследователите от Института "Пастьор", Франция, които първи идентифицираха избухването на болестта през март 2014г., разследват дали е възможно да е станал по-заразен, пише BBC.

Повече от 22 000 души са се заразили с ебола, a 8795 са починали от него в Гвинея, Сиера Леоне и Либерия.

Учените анализираха стотици кръвни проби от пациенти с ебола в Гвинея. Те се опитват да проследят как вирусът се променя и дали вече е по-лесно да се прехвърля от човек на човек.

"Знаем, че вирусът се променя. Важно е при диагностицирането на новите случаи и за лечението. Трябва да знаем как мутира, за да се справим с него."  - заяви д-р Анавай Сакунтабхай, лекар по човешка генетика.

Не е необичайно за вирусите, че се променят с течение на времето. Ебола е от групата на RNA вирусите - подобно на HIV и инфлуенца -  които имат висока степен на мутация. Това прави вируса по-адаптивен и евентуално по-заразен.

"Вече имахме няколко случая на заразени с ебола, които нямаха никакви симптоми за болестта - безсимптомни случаи. Възможно е тези хора да могат да предават вируса и много по-лесно, но все още не можем да потвърдим със сигурност. Вирусът може да се промени и към това да е по-малко смъртоносен, но да е по-заразен. От това се страхуваме." - обясни д-р Анавай Сакунтабхай.

"Игра на броене"

Междувременно проф. Джонатан Бейл, вирусолог в Университета в Нотингам, отбелязва, че не е сигурно дали и преди не е имало хора, които са били заразени с вируса, но просто не са проявявали симптоми. 

"Знаем, че съществуват асимптоматични инфекции, но дали в момента сме свидетели на такава? Трудно е да се установи. Може да е просто игра на числа, при която колкото повече инфектирани имаме в широкия кръг от населението, толкова по-лесно можем да видим и асимптоматичното заболяване." - коментира проф. Бейл.

Друг често срещан проблем е, че докато вирусът има повече време и "домакини", в които да се развива, то той ще мутира и в крайна сметка ще започне да се пренася във въздуха. Няма сигурни доказателства, че това ще се случи. За момента болестта се предава само чрез директен контакт с телесните течности от заразен човек.

"За момента не са направени достатъчни проучвания от гледна точка на еволюцията на вируса както от географска гледна точка,  така и за развитието му в човешкото тяло. Трябва да се научи повече. С нещо обаче посказва, че е мутирал." - коментира Ноел Тордо от Института по вирусология в Пасьор.

"Все още начинът не предаване е същият - трябва да се избягва контакт с болен. Но като учен не мога да предскажа, че това няма да се промени. Може би ще мутира". - допълва д-р Тордо.

Изследователите използват метод, наречен Генетична последователност, за да проследят промените в генетичната структура на вируса. До момента са анализирали около 20 кръвни проби от Гвинея. Още 600 проби ще бъдат изпратени през идните месеци.

Предишното подобно проучване в Сиера Леоне показа, че вирусът е мутирал значително през първите 24 дни на епидемията, сочат данни на СЗО.

"Това със сигурност поражда много научни въпроси, свързани с начина на предаване, ваксините и лекарствата, употребата на оздравяваща плазма." - коментират от СЗО.

"Глобален проблем"

Изследването в Париж ще помогне на учените да си дадат по-ясна представа защо някои хора успяват да оцелеят след вируса, а други не. Степента на преживяемост при сегашната епидемия е около 40%.

Изследователите от Института "Пастьор" развиват понастоящем две ваксини, за които се надяват да бъдат тествани върху хора до края на годината.

Една от модификациите е широко използваната ваксина срещу морбили, където на хората им се дава отслабена и безвредна форма на вируса, която обаче да предизвика имунен отговор. Имунната система трябва да се бори и реагира на пораженията от заболяването, ако някой влезе в контакт с него.

Ако идеята се окаже успешна, новата ваксина ще защитава организма както от морбили, така и от ебола.