Гърция – това първата сцена от първия епизод от няколкото подобни, на които ще станем свидетели в Европа, ли е? Имам предвид на прояви на опозиция срещу Европейския съюз?
Иън Бремер: Да, мисля, че това е така. Това е повратен момент. Нещата вървяха на там от доста време.
Чакахме го, защото се натрупа толкова много недоволство по улиците в страните от периферията на еврозоната, във Франция и дори някои от страните от ядрото срещу осакатяващите фискални икономии.
Ние говорихме за това, през 2014 живяхме в книга на Томас Пикети. Не в Съединените щати.
Там ние просто си купихме книгата, не я прочетохме, но си я купихме. В Европа обаче вие на практика изживяха тази книга и за това този човек стана толкова известен – точно защото имате такава осакатяваща младежка безработица.
Всички под 30 години приемат, че нямат избор, че нямат шанс в тези страни и в Гърция, люлката на демокрацията, хората излязоха и решиха да гласуват в учудващо голям брой за партия, която би била считана за абсолютно маргинална в гръцката политика дори само допреди няколко години.
Иън, тук говорим за анти - европейски настроения, но говорим и за икономиката, за пазарите. Ти говориш всеки ден с бизнеси за политическия риск. Колко големи са опасенията им за надигането на тези анти-европейски настроения?
Иън Бремер: Мисля, че те се страхуват за Европа. Не само заради появата на анти – европейски настроения, но и от радикалния ислям в региона, от липсата на желания у германците да водят съюза в сътрудничество, с която и да е от останалите страни.
Също така става въпрос и за това, че британците останаха напълно незаинтересувани от този дебат, което е жалко за всички.
Става въпрос и за Франция, която също отказва да си сътрудничи с Германия в управлението на съюза.
Тук става въпрос и за всички останали гео политически проблеми, които засягат Европа много по-сериозно, отколкото Съединените щати, Китай или Япония.
И ако говорим за изпълнителните директори, шефовете на компаниите от Fortune 100 – техните опасения са волатилността на цените на петрола и Европа – това са на 100% основните им опасения.
Гърция и гръцките политици – като пример за това, което се случва на други места в Европа. Когато погледнете Ципрас, големият въпрос вчера беше дали този човек е новият Чавес или е по-приятелски настроен към бизнеса социалист? Къде се намира в спектъра?
Иън Бремер: Мисля че това е въпросителна. Но той определено ще е много по-умерен, сега след като вече управлява.
Това стана пределно ясно от изказванията му като ‘Ние ще напуснем НАТО’. Той признава: ‘да казах го, но това сега не стои на дневен ред’, както и че ‘ние все още искаме да сме част от еврозоната’ и ‘искаме да преговаряме’ и ‘няма да фалираме’.
Но знаете ли, едно е той да каже това и съвсем друго, как ще постъпят неговите министри, новият финансов министър.
Никой от тези хора не е управлявал преди. При това те са в коалиция с Независимите гърци, които също не са били в управлението преди.
Също така те направиха някои доста сериозни обещания, които трябва да изпълнят и когато видите реакциите от хора като Меркел и нейното правителство, като Кристин Лагард и Международния валутен фонд, вие разбирате, колко голяма е пропастта със Сириза.
Забележете, никой не поздрави Сириза за победата им, освен на практика Путин вчера.
Меркел се е обадила тази сутрин.
Иън Бремер: Незнаех. И какво е казала.
Тя е казала ‘моите поздравления’.
Иън Бремер: Чудесно.
Това е отговорност.
Иън Бремер: Това ми напомня на Обама, който реши да изпрати Кери във Франция една седмица по-късно.
Отношението си личи, когато не го направиш веднага и в това е идеята. Във случая не е по-добре късно от колкото никога, в случая е по-добре никога, отколкото късно.
Новините ON AIR
Радио ON AIR
Времето ON AIR
LIVE
