Баща на 100 деца. Последният мъж, който се похвали с постижението, е създателят на Telegram руският предприемач Павел Дуров. Той е донор от години и иска да "разсекрети" своята ДНК, за да могат биологичните му деца да се идентифицират и дори да се запознаят ако искат.
Ед Хубен от нидерландския град Маастрихт също е горд биологичен баща на повече от 100 деца. И като създателя на Telegram, Ед е бил явен донор – осъществявал е контактите си през собствен уебсайт и дори се познава с някои от децата си.
"Разговарял съм със специалист по генетика тук в Холандия за рисковете от това евентуално половин брат и сестра да се срещнат. Той ми каза, "но ти не си анонимен донор, хората те познават, ти ги познаваш. 104 са, а има и деца, които са напът", заяви Хубен.
До феномена се стига след като в много държави като Нидерландия мъж може да дарява, използвайки псевдоним и дори да изпраща пробите си по пощата.
"Нека да кажем чужбина, защото и в Европа, и в Америка има доста фрапантни случаи. Разликата е, че там няма обща регулация. Един мъж там може да бъде донор в различни клиники и това да не се знае. Това не може да се случи в България", посочи представителят на Майки за донорство Мариела Куртева.
"Когато един мъж дарява 20 пъти, това не означава 20 бебета - може да са не повече от 5", каза водещият специалист по репродуктивна медицина д-р Георги Стаменов.
Мъжете в България по-трудно се съгласяват да станат донори
Каузата на донорството е повече от благородна. С помощта на донори и лекари всяка година хиляди семейства сбъдват най-съкровената си мечта да имат бебе.
"Това, което можем да апелираме, е да помислят дали не биха го направили, защото първо, че това е важно за генофонда на България и второ, защото сперматозоидът като цяло в света е едно изчезващо животно", допълни д-р Стаменов.
Българските мъже обаче остават скептични към участието в донорските програми, въпреки ползите.
"Много сме зле в това отношение. Ако средно има 60 донора мъже и около 300 жени, има едни около 70 000 жени, които чакат", коментира Куртева.
Стимулът за дарителите у нас е морален. Пробите им обаче преминават през подробни изследвания, включително за над 400 генетични отклонения, като това се прави за сметка на лечебните заведения.
Вижте повече в репортажа на Кристина Цветкова.
Снимка: pixabay