В Украйна през първото полугодие на 2024 г. са били открити почти 30 000 нови наказателни дела за бягства на военнослужащи: 18 600 за самоволна отлъчка и 11 200 за дезертьорство, сочи статистиката на прокуратурата. Това е повече отколкото за цялата 2023 година, когато новите дела са били 24 100, и над три пъти повече от данните за 2022 – 9 400 дела.
Общо броят на делата от началото на войната е 63 200. И ако се направи сравнение с обявената от президента Володимир Зеленски численост на украинската армия от 880 000 души, излиза, че едва ли не всеки 14-и войник е избягал.
Има проблем с отчетността
Тези данни обаче са далеч от фактическите мащаби на проблема, казват пред офицери и юристи, запознати със ситуацията около бягствата на военнослужащите. Някои казват, че броят на реалните случаи е три пъти по-голям от този на наказателните дела, други дори говорят за четирикратно по-голямо количество. Има много случаи на нерегистрирани бягства, изтъкват събеседниците.
Причина за несъответствие е продължителната процедура по регистрация на престъпленията във военната сфера, посочва адвокатът Александър Боровой.
"Офисите на Държавното бюро за разследвания са на стотици километри от фронтовата линия, а следователите и оперативните работници дори нямат право да влизат във военните части", казва юристът, цитиран от DW.
Защо бягат войниците?
Командирите са длъжни да уведомяват за бягствата и т.нар. Военна правна служба (ВСПР). Военнослужащите имат достатъчно причини да се отклоняват от задълженията си – като например "емоционално претоварване и изтощение, свързано с продължителното пребиваване в района на бойните действия без ротация", както и с "недостатъчно ниво на съдействие от страна на командването за решаването на семейни и социално-битови проблеми".
Юристи, специализирани по правната помощ за военните, добавят от своя страна: има немалко дела за напускане на службата по чисто формални основания – задръжка в командировка, грешка при изписване от болницата или дори загуба на връзката с боеца. А това никак не е безобидно – от обявяването на военното положение насам заради закъснение след отпуска без уважителни причини, даже ако е само няколко часа, може да се получи наказание между пет и десет години.
Снимка: БГНЕС