Най-модерните думи в Европа през 2014 г. бяха промяна, реформи, растеж и заетост. Колкото са популистки, толкова са и неосъществими. Така мислят повечето европейски граждани. Защото спряха да вярват на европейските политици, по обективни причини – икономическата криза и безработицата. Но докога?
Всички задават този въпрос на един човек – Жан-Клод Юнкер, новият председател на ЕК. Той и неговият екип поемат кормилото на Европа, и без значение колко труден е пътят, трябва да я отведат до обещаната дестинация – финансова дисциплина, намаляване на младежката безработица и премахване на бариерите пред бизнеса в Общността.
За щастие, Юнкер има план. И то повече от амбициозен - постигане на инвестиции в размер на 315 млрд. евро. Основата на петгодишната програма е новият Европейски фонд за стратегически инвестиции на стойност 21 млрд. евро. Юнкер обясни, че той бъде използван като "сийд фонд", които ще привлече поддръжници от частния сектор.
И сега малко математика - събирайки 21 млрд. евро, този фонд се очаква да генерира 240 млрд. евро за дългосрочни инвестиции и 75 млрд. евро за малкия и среден бизнес в периода 2015-2017 година. Идеята е това да отнеме натиска от националните правителства, които вече са изправени пред значителни, често непоносими, дългове.
Европа се нуждае от нов старт и Комисията осигурява стартовата площадка", заяви председателят на ЕК по време на представянето на своята програма.
Кои са стожерите на Комисията Юнкер? Италианката Федерика Могерини заменя неубедителната Катрин Аштън като топ дипломат на Общността. Най-важните й задачи са отношенията с Русия и заплахите от Ислямска държава. Юрки Катайнен ще отговаря за създаването на работни места, иновациите и конкурентоспособността. Пиер Московиси е новият еврокомисар по икономическите и финансовите въпроси. Енергетиката пък беше поверена на Марош Шефчович, който беше хвърлен в дълбоките води на сложните отношения Брюксел – Москва в енергийния сектор.
Казахме „стожери“, затова нямаме право да пропуснем името на българския еврокомисар Кристалина Георгиева. Не само, че получи един от най-важните ресори – бюджет и човешки ресурси, тя беше избрана и за един от заместник-председателите на Комисията. Безспорен успех за България. И повод за гордост!
Самата тя обяви след като зае поста, че ще съдейства на България да се справи с най-важния си проблем - не как да получи повече пари, а как по-добре да ги използва.
Иначе Георгиева ще отговаря за 30 хил. служители и годишен бюджет в размер на 140 млрд. евро. И тъй като всеки комисар има нужда от финанси и бюджет, нейната роля като координатор ще бъде особено ключова – нещо, върху което тя акцентира и в първото си интервю в качеството си на зам.-председател на ЕК.
Препъни-камъните по пътя на Юнкер, на Кристалина Георгиева и на колегите им се появиха още в началото на тяхното пътуване. Причината – евроскептиците обвиниха Юнкер, който беше премиер на Люксембург близо две десетилетия, че е пряко отговорен за данъчни политики, които услужливо са работели в полза на големи мултинационални корпорации. Скандалът „Люклийкс" доведе до вот на недоверие, разбира се неуспешен.
Впрочем, той не беше неочакван. Без значение каква беше причината. Ще има и още такива. Отново без значение от причината. Реалностите в ЕП предполагат участието на много евроскептични формации, в чийто предизборни манифести дори фигурира каузата разпадане на ЕС. Няма как от тях да се очаква режим на конструктивна опозиция. Няма как да се очакват и общи действия, тъй като сами по себе си имат много повече неща, които ги разделят, отколкото обединяват. Затова и не успяха да сформират собствена парламентарна група. Това обаче не им пречи да са кулоритни, често агресивни и решителни от парламентарната трибуна…
Обещанията за социален, финансов и икономически рейтинг ААА, намеренията за справяне с безработицата, призивите за по-сериозен контрол на банките, насърчаването на инвестициите – всичко това печели избори. След това обаче е време за работа. И ако комисията Юнкер не я върши както трябва ще има сериозни проблеми в Европарламента. Вотът на недоверие заради Люклийкс не беше такъв. Той ни донесе нищо повече от няколко телевизионни минути повече за Найджал Фарадж и Марин льо Пен.