В Индия на 19 април започнаха парламентарните избори, които ще продължат до първи юни. Те са изключително логистично предизвикателство: почти 970 милиона избиратели - повече, отколкото в която и да е друга страна в света - ще могат да подадат гласа си и да изберат депутатите в парламента. По данни на Централната избирателна комисия в държавата с най-многобройно население в света право на глас имат 497 милиона мъже и 471 милиона жени. Това отговаря на увеличение от шест процента спрямо броя на гласоподавателите при предишните избори през 2019 – тогава те са били 911 милиона.
Новите гласоподаватели, които през тази година ще гласуват за първи път, са над 20 милиона младежи. Повечето от тях са жени, информира ЦИК.
В страната има над един милион изборни секции, разпределени както в големите гъстонаселени градове, така и в отдалечените села. Според индийското изборно законодателство пътят от дома до избирателната секция не трябва да надхвърля два километра.
Изборите в 28-те индийски щата и деветте съюзни територии ще бъдат контролирани от около 15 милиона членове на избирателни комисии. Европейската комисия също изпраща множество наблюдатели, които да гарантират редовния ход на гласуването. Служителите на силите за сигурност, които ще следят за реда, са около 340 000.
От 1999 година насам е въведено електронно гласуване, като от 2014 година копия на бюлетините се разпечатват с принтер и се пускат в специална запечатана кутия - за документиране на подадения глас. За изборите се използват между три и четири милиона такива машини - за гарантиране на допълнителна прозрачност. Електронните системи позволяват гласовете да бъдат преброени само в рамките на един ден дори и в най-гъстонаселените градове.
Анализ за разходите, направени при предишните избори през 2019 година, сочи, че кандидатите са изразходвали повече от осем милиарда евро за агитация. Сега Върховният съд в Индия наложи забрана на дарителите, включително фирми, да финансират политически партии чрез държавно контролираните банки без имената им да бъдат назовавани. Тази забрана бе поискана от опозицията и организациите на гражданското общество поради липсата на прозрачност, информира DW.
В новата ситуация изборите в най-голямата демокрация на света ще струват още по-скъпо - предполага се, че разходите на кандидатите и на партиите за агитация ще надхвърлят 13 милиарда евро.
Тази година ще има и още едно нововъведение: за първи път както управляващата партия "Бхаратия Джаната", така и опозиционната Партия на конгреса (Индийски национален конгрес) са използвали изкуствен интелект, за да усъвършенстват предизборните си стратегии.
Това на свой ред мотивира Европейската комисия да създаде стотици нови контролни звена, в които да могат да бъдат разкривани фалшифицирани съдържания в социалните медии. Това също е премиера.
Снимка: БГНЕС