Гръцките адвокати остро критикуват ръководството на Върховния съд с резолюцията си относно позицията им по резолюцията на Европейския парламент за върховенството на закона в Гърция. Както заявяват юристите, "Европейският парламент не само има право на институционална критика" и добавят, че "има и специална компетентност за функционирането на върховенството на закона, правилното и бързо правораздаване в държавите членки, на самоочевидното условие, че съдебната независимост, с предложения и намеси по съществото на делата, които са били заведени и висящи пред съда".
В същото време те отбелязват, че "безпрецедентният начин на реакция на Административния пленум на Върховния съд на Гърция, който излезе с решение в "отговор" на Решението на Е.К., правейки изключително разширено тълкуване на неговите правомощия и демонстрирайки парадокс, прави впечатление и избирателен съдебен активизъм".
Те добавят, че "юридическият орган би очаквал ръководството на гръцката съдебна система да демонстрира необходимите институционални рефлекси за преодоляване на слабостите, където те наистина са открити, и да предприеме необходимите мерки, така че правилното и бързо правораздаване да не остане празно и правото на съдебна защита на гражданите да не се отлепя", предаде кореспондентът на Bulgaria ON AIR в Гърция Силвия Станчева.
Резолюцията в детайли:
Бордът на директорите на DSA прие с мнозинство следната резолюция относно позицията на Административния пленум на Върховния съд по Резолюцията на Европейския парламент относно институционалното пропускане на върховенството на закона в Гърция:
Съдебната независимост не е съдебна привилегия, а гаранция в полза на гражданите и стълб на върховенството на закона. Конституционната разпоредба за назначаване на ръководството на върховните съдилища на страната от изпълнителната власт създава основателни правни и политически опасения, тъй като създава впечатление за създаване на отношения на зависимост между двете власти и по този начин хвърля сянка върху впечатлението на обществото за истинската силата на съдебната независимост.
Освен това, според постоянната позиция на правния орган, неоправданото сливане на изпълнителната и съдебната власт, чрез проявеното наскоро явление на кумулативното поставяне на високоплатени длъжности в публичната сфера и независимите органи на несъществуващи върховни съдебни служители и наистина непосредствено след това премахването им от експлоатация, подкопава де факто и неприкритата съдебна независимост.
Първо, съдебните решения могат и трябва да бъдат оценявани по отношение на тяхната адекватност и документиране.
Критиката е също толкова легитимна, още повече, когато е изразена от институции, които се фокусират върху организационната рамка и системните условия за правораздаване (необходимо ускоряване, организационна рационализация, осигуряване на необходимите човешки и материални ресурси), в съответствие с установена юриспруденция.
Снимка: БГНЕС