Новините ON AIR
Радио ON AIR
Времето ON AIR
Проблемът с постоянно растящите цени е най-голям проблем в ежедневието на гърците. През 2024 г. 73,6% от гърците ще бъдат принудени да плащат повече за закупуване на храна. Годишното проучване на ICAP показва, че през 2023 г., "годината на инфлацията", 500 гръцки компании са записали впечатляващ ръст на EBITDA (печалби преди лихви, данъци, обезценка и амортизация) от 75,5%, достигайки 25,1 милиарда евро.
Въпреки че високите цени не са само гръцки феномен, страната изглежда страда от него повече от други европейски страни, както се потвърждава от последните данни на Евростат, предаде кореспондентът на Bulgaria ON AIR в Гърция Силвия Станчева.
Гърция е на второ място по отношение на разходите, а вътрешната инфлация на храните е втората най-висока след Малта сред страните от ЕС.
Представители на пазара и икономисти, които се опитват да обяснят настоящата ситуация, описват не само изкривявания на пазара и възможни спекулативни явления, но и редица фактори, които предотвратяват падането на цените:
1. Структурни проблеми
Малкият размер на гръцкия пазар и неговата геоморфология, която не е благоприятна за развитието на конкуренцията между мултинационалните компании, високата степен на зависимост от вноса както на суровини (месо, мляко, захар, масла от семена и др.), така и на вторични материали (например опаковъчни материали) и готови продукти. Така например, самозадоволяването на страната с говеждо и свинско месо е от порядъка на 20-30%, с краве мляко – 60%, и с масло – 23%.
2. Частни марки
Проникването на продукти с частни марки е слабо (само 23,4% в Гърция в сравнение с повече от 40% в други страни в Европейския съюз).
По-голямото проникване би създало значителна конкуренция на рафтовете с маркови продукти, какъвто е случаят в други страни от ЕС. Това се допълва от високите данъци върху някои категории стоки и високите разходи за предприятията, особено в първичния сектор и малките предприятия, които в крайна сметка се плащат от потребителя.
3. Спад в производството
Особено на пазара на храни спадът на селскостопанското производство в страната и геополитическите промени влияят на веригата на доставки и провокират повишаване на цените на вносните стоки, което от своя страна се отразява върху себестойността на продукти като суровини, торове, селскостопански храни, храна, енергия и др.
4. Изменение на климата
Изменението на климата оказва влияние върху земеделието поради природни бедствия, които ще ни сполетят през следващите години.
5. Конкуренция
Търговците на дребно добавят редица други фактори, включително вътрешногрупови транзакции на транснационални корпорации, които водят до завишени цени, клаузи, забраняващи на търговците на дребно паралелен внос (да не купуват от дъщерни дружества на техните доставчици в други страни, където могат да продават по-евтино, отколкото на гръцки пазар). Тази практика понякога е засичана от конкурсната комисия и води до сериозни глоби.
6. "Инфлация на алчността"
Феноменът, наречен от изследователите "инфлация на алчността", се свързва с нарастващата роля на международните корпорации и големите търговски вериги, които в надпреварата за печалба увеличават значително надценките, което в крайна сметка води до покачване на цените на стоките и услугите и това се отразява в покачването на цените на храните.
Годишното проучване на ICAP показва, че през 2023 г. 500 гръцки компании са записали впечатляващ ръст на EBITDA (печалби преди лихви, данъци, обезценка и амортизация) от 75,5%, достигайки 25,1 милиарда евро.
Освен това общата печалба преди данъци е 19,9 милиарда евро – цифра, която покрива около 90% от печалбите на всичките 20 470 компании с налични баланси за 2022 г.
Това положение с цените не е чисто гръцки фактор, а световна тенденция. Анализът на финансовите отчети на много от най-големите компании в Обединеното кралство показа, че печалбите далеч надхвърлят нарастващите разходи, допринасящи за нарастващата инфлация миналата година до нива, невиждани от началото на 80-те години.
Снимка: БГНЕС
LIVE
