В условията на замразен диалог и на фона на украинската криза, НАТО и Русия зачестиха военните учения на своите части, и то все по-близо едни до други. Освен това зачестяват и военновъздушните и морските партули на руски военни над и около Европа. Щайнмайер вижда в това нарастваща опасност възпламеняването на пряк военен конфликт. По думите му, че след анексирането на Крим, сътрудничеството с Русия е било ограничено до нива, по-ниски от времето на Студената война.
"Поглеждайки към конфликта в Източна Украйна, ние сме задължени да предвидим ходове, които да гарантират, че ситуацията няма да ни се изплъзне и да позволи автоматизмът на военната динамика да вземе връх. Нужна е политическа работа, дипломация, но и независими канали на пряка връзка", коментира германският дипломат.
Освен от Германия, дипломати от Франция и Италия виждат Съвета НАТО-Русия като удобен механизъм за избягване на ескалацията. Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг обаче смята, че напрежението няма да бъде неутрализирано бързо:
"Промените, на които сме свидетели в Европа може да се окажат явление, което да не се върне към нормалността в кратък период от време. Искам ясно да кажа, че НАТО не търси конфронтация с Русия. НАТО не иска нова Студена война. Ние обаче не може да правим компромис с принципите за сигурност и мир, които изповядва евроатлантическата общност" - думи на Столтенберг.
В това време държавният секретар на САЩ Джон Кери заяви, че санкциите срещу Москва не дават желания ефект от гледна точка на политиките й в Източна Украйна. Той обаче посочва икономическите затруднения на Русия като пряк резултат от тях.