От седмици насам йеменските милиции на хутите атакуват кораби в Червено море с дронове и други оръжия - на фона на войната между Израел и радикалната ислямистка терористична организация "Хамас". В средата на ноември хутите отвлякоха кораба Galaxy Leader, собственост на компанията на израелски бизнесмен, в чийто екипаж имаше и българи. Сега заплашват да атакуват всеки един плавателен съд, движещ се към Израел, ако не бъде разрешено транспортирането на повече храни и лекарства за Ивицата Газа.
Нападенията на хутите са толкова жестоки, че четири международни корабни компании обявиха, че повече няма да изпращат корабите си през пролива Баб ел-Мандеб. Той свързва Аденския залив с Червено море и е един от най-важните транспортни пътища в света.
Хутите произлизат от племенна организация от планински район в северен Йемен, който граничи със Саудитска Арабия. Като вероизповедание тази племенна организация принадлежи към заидите - разклонение на шиитския ислям. За разлика от много други шиити, заидите обаче не вярват в завръщането на скрития имам, т.нар. Махди.
Въпреки това, връзката с шиитския ислям е важна основа за добрите отношения на хутите с Иран, който се смята за върховен представител на шиитските интереси в региона. Около една трета от населението на Йемен са заиди. А историята на движението на хутите започва от 1990-те години като политическо, а впоследствие и като военно движение, тръгнало от редиците на заидите. Предшестващата го организация е основана през 1994 от Хюсеин Бадредин ал Хути, бивш депутат от парламента на Йемен. С нея той се противопоставя на политиката на тогавашния президент Али Абдула Салех.
От т.нар. Арабска пролет от 2011 нататък хутите все по-често обвиняват централното йеменско правителство в Сана, че маргинализира заидите и потиска техните права. Същевременно те обвиняват властите и че са прекалено близки до Израел и САЩ. С тези обвинения хутите се надигнаха през 2014 срещу правителството на тогавашния президент Абед Раббо Мансур Хади. Той успя да се задържи на поста си само благодарение на международния военен съюз, воден от Саудитска Арабия. Алиансът се бори срещу хутите от 2015 - в крайна сметка безуспешно.
Подкрепяното от Саудитска Арабия правителство контролира южната част на страната. А хутите контролират северната част - с подкрепата на Иран. Затова и гражданската война в Йемен се смята за индиректен сблъсък между Рияд и Техеран, т.нар. прокси война. Хутите разполагат с танкове, превозни средства, управляеми ракети и снаряди, за които казват, че са завзети най-вече от редовната йеменска армия.
Идеологията на хутите се подразбира от техния лозунг: "Бог е най-великият, смърт за Америка, смърт за Израел, проклятие над евреите, победа за исляма". В контролирана от тях територия в северната част на Йемен те са установили строг ислямистки ред. Те съчетават религиозната войнственост със строг антизападен и антиизраелски курс. Името, което хутите използват за себе си - "Ансар Аллах" (Божии помощници, Божии поддръжници) - също отразява този дух, пише DW.
Хутите са смятани за близки съюзници на правителството в Техеран. Самите те се възприемат като част от т. нар. "ос на съпротивата" срещу Израел и САЩ, включваща ливанската "Хизбула", различни иракски милиции и сирийския режим, обяснява политологът Хамидреза Азизи от базираната в Берлин фондация "Наука и политика".
Снимка: БГНЕС