Иранският външен министър Мохамад Зариф обяви, че срокът от 7 месеца е своеобразна застраховка от нов провал и решение ще се търси много преди изтичането му, най-вероятно още през март или април. Представителите на шесторката пък гледат на удължаването като правилен ход, от гледна точка на тяхната стратегия – постигане на компромис не на всяка цена. Като най-голяма спънка в процеса, всички единодушно посочват – липсата на взаимно доверие. След преговорите, Зариф коментира:
"Всички сме категорични, че не се нуждаем от 7 месеца – мисля, че можем да се споразумеем много по-бързо. Понякога дипломатите чакат последния момент, преди да започнат истински, реални преговори и компромиси. Не искат да разкриват картите си преди това. Обещахме си, че сега ще подходим различно и ще започнем веднага."
Катрин Аштън, представителят на ЕС в преговорите се изказва в същата посока:
"Искаме да надградим постигнатото дотук в много кратки срокове. Желанието ни да приключим преговорите до 4 месеца, само в краен случай да използваме срока до края на юни, за да изясним техническите детайли."
Постигнат напредък отчита и американският държавен секретар Джон Кери:
"Тези преговори няма да станат по-лесни, само защото ги удължаваме. Те са тежки! Винаги са били такива и такива ще останат. В последните дни във Виена обаче, осъществихме прогрес. Имаме нови идеи. Вярваме че е възможно споразумение, което да удовлетворява всички страни!"
Иначе, извън официалните позиции, двете страни изглеждат далеч от компромиса. Много западни дипломати са скептични, че в следващите седмици и месеци Иран ще промени поведението си и ще бъде готов на повече компромиси. Същите опасения има и ръководството на близкоизточната държава, която обвинява Запада, че има твърде високи и нереални изисквания към нея.