Материалът поставя три акцента. Първият – меката дипломация на Москва на Балканите. Вторият – раждането на термина "Путинология", описващ сложните ходове в съвременната руска външна политика. И третият – възприемането на Русия вече като противник, а не като партньор на Берлин.
„Путин прави всичко по силите си, за да увеличи влиянието си в отделните страни членки на ЕС, особено в България“, пише Шпигел и допълва: „Вътрешен доклад на германското външно министерство показва, че около 300 хил. руски граждани са закупили имоти в България“. Статията отбелязва, че на фона на усилията на Москва да засили позициите на руското малцинство в страната ни, Брюксел има реални опасения, че българското правителство ще се подаде на натиска и ще блокира определени бъдещи инициативи на външната политика на ЕС.
Анализът обръща внимание на документ, посветен на меката дипломация на Русия на Балканите, изготвен от съветниците на президента Путин. В него пише: „Ние не трябва да се ограничаваме само в инвестиции в компании. Трябва да осигурим финансиране за инфраструктурата и за хората, които живеят там, защото те приемат Русия като алтернатива на Запада“.
Миналата седмица, например, в рамките на гласуване в Съвета за сигурност на ООН, Русия изненадващо се въздържа от гласуване в полза на удължаване на мисията на EURFOR в Босна и Херцеговина. Причината – проекторезолюцията включваше текст, отнасящ се до перспективата страната да стане част от ЕС.
Що се отнася до Сърбия пък, Шпигел коментира: „Усилията на Москва за сближаване с Белград съвсем не са само чрез военно сътрудничество или доставки на газ. В ход е публична дипломация, чийто мотор е силната панславянска реторика.