Какво представлява Ивицата Газа, кой я контролира и как живеят хората там?

Хората там са изцяло зависими от доставките на помощи

10.10.2023 | 12:38 Редактор:
Какво представлява Ивицата Газа, кой я контролира и как живеят хората там?
Какво представлява Ивицата Газа, кой я контролира и как живеят хората там?

Ивицата Газа е един от най-гъсто населените райони в цял свят. Тя граничи с Израел, Египет и Средиземно море.

На 7 октомври военизираната ислямистка палестинска групировка "Хамас" нападна Израел от Ивицата Газа. Германия, Европейският съюз, Съединените щати и някои арабски държави я класифицират като терористична организация.

Ивицата Газа обхваща територия с ширина приблизително 10 километра и дължина 41 километра. Малко над 2 милиона души живеят там. Това прави по около 5500 души на квадратен километър. За сравнение - средната гъстота на населението на Израел е около 400 души на квадратен километър.

Ивицата Газа е населена с палестинци. Сред тях има както жители, които живеят там от поколения, така и много бежанци. Последните са избягали след създаването на държавата Израел през 1948 г. и последвалите военни конфликти между израелци и палестинци.

Повечето жители живеят в северната част на територията и особено в град Газа. Населението на района е много младо. Почти 40% от него са деца и младежи под 15-годишна възраст.

Палестинските територии се състоят от Ивицата Газа и окупирания от Израел Западен бряг. Западният бряг, включително Източен Йерусалим, граничи с Израел, Мъртво море и Йордания.

Западният бряг се различава значително от Ивицата Газа. Той е много по-голям и има по-малка гъстота на населението. Управляван е от партия "Фатах", най-силната фракция в рамките на Организацията за освобождение на Палестина (ООП), която признава правото на съществуване на Израел. Повечето западни държави я приемат като официален представител на палестинците.

От 2007 г. Ивицата Газа се управлява от войнстващите ислямисти от "Хамас". Организацията отхвърля възможността за мирен процес с Израел. Групировката посочва унищожението на Израел като своя цел.

В продължение на години от Ивицата Газа се изстрелват ракети към територията на Израел. Въпреки това атаката, която започна на 7 октомври, представлява драматична ескалация на многократно избухвалия и преди това конфликт.

Откакто "Хамас" пое властта през 2007 г., Ивицата Газа е определена от Израел като "вражеска територия". И до днес тя остава в голяма степен изолирана. Израел контролира достъпа до нея по земя, въздух и море.

"Хамас" продължава атаките си срещу Израел и ги описва като "самозащита". В миналото това доведе до 4 сериозни военни конфликта с израелската армия - в периода 2008-2009 г., през 2012 г., през 2014 г. и през 2021 година, припомня DW. Блокадата на Газа до голяма степен се споделя и от единствения ѝ друг съсед - Египет. Икономическата изолация на ексклава доведе до драстично влошаване на живота на населението, живеещо в бедност. Около 40% от жителите на ивицата Газа между 15 г. и 24 г. са безработни.

Липсата на перспективи, особено за младите, допринася за способността на "Хамас" да продължава да мобилизира подкрепа. Между Израел и Газа има контролно-пропускателен пункт за хора - в Ерез, както и КПП за стоки - в Керем Шалом и Суфа. Граничният пункт за Египет се намира в Рафах.

Вносът на стоки се контролира стриктно от Израел, включително за да бъде предотвратена контрабанда на оръжия. Границата с Египет също често е блокирана. Когато това стане,"Хамас" се опитва да внася незаконно стоки чрез мрежа от тунели. Ивицата Газа в голяма степен е зависима от международната помощ, като по данни на ООН на нея разчита около 80% от населението. Ситуацията е особено трудна за многобройните бежанци, които все още живеят в лагери и са изцяло зависими от доставките на помощи.

Ивицата Газа страда и от редовни прекъсвания на тока. Често електричеството има само по няколко часа на ден. Водата също е недостатъчна. Голяма част от жителите не разполагат с достъп до чиста питейна вода. Здравната система също е зависима от международната помощ. Тя е силно претоварена, особено във време на военни конфликти с Израел.

Снимка: БГНЕС