Какво очаквате от тази среща на APEC?
Питър Наваро: Вероятно още едно унижение за президента Обама. Ако разгледате някои от снимките, които са публикувани в новините, виждате Обама, който е маргинализиран на много от тях, включително с Путин.
Имаме един слаб президент, който преди 3 години обеща преориентиране на политиката спрямо Китай и ако направим равносметка на това обещание, а именно да релокираме 60% от военноморските си сили там, процесът е точно обратен.
Наблюдаваме все по-слабо присъствие на американската флота в региона и нашите съюзници са много, много притеснени.
Особено Япония и Филипините. Ситуацията е много волатилна.
Бихте ли казали, че президентът Путин печели повече позиции в Азия, отколкото ние?
Питър Наваро: Китай е много добър в своята опортюнистична политика. Случващото се в Украйна и Източна Европа и фактът, че Русия на практика е изолирана от Европа и САЩ, всичко това тласка Русия в обятията на Китай.
И Китай иска да се възползва от това максимално, защото Русия е една много рядко населена страна, която има огромна граница с тях и разполага с абсолютно всички природни ресурси, от които Китай някога ще се нуждае.
Така че руско – китайският съюз, който е на път да се зароди, е голяма заплаха не само за региона, но и за света.
Това са игрите, които виждаме да се разиграват сега. Китай има свои собствени интереси и може да избере да не се вълнува от Украйна и Крим.
Мия, какво иска Азия да чуе от САЩ, така че те да изберат да се сближат с нас, вместо да речем с Русия?
Мия Саини: Зависи, кого имаш предвид в Азия. Ако погледнем по-широката картина, президентът Обама е там и се опитва да даде тласък на Транс тихоокеанското сътрудничество.
Той иска то бъде одобрено от Конгреса. Това е съюз между 12 азиатски икономики, който е фокусиран върху идеята за премахване на търговските бариери и премахването на определени тарифи.
В момента например, Триш, преговорите са зациклили, защото Япония иска по-добри условия по отношение на земеделието и автомобилния сектор.
Отново повтарям, много зависи от това на къде гледате. Страни като Япония винаги ще останат съюзници на САЩ, но страни като Китай, който дори не е част от разговорите за Транс атлантическото сътрудничество, търсят свой собствен път и не се нуждаят от нищо конкретно от САЩ.
Китай всъщност иска да наложи свои собствени приоритети и да каже – ще вземем това и Америка не ни трябва.
Нека ви попитам Питър. Изгубихме ли позиции на фона на протестите в Хонконг? Не създадоха ли те повече напрежение между САЩ и Пекин?
Питър Наваро: Не, мисля, че те не оказаха влияние на отношенията между Китай и САЩ.
Ние сме стратегически конкуренти и опасността е да не се превърнем в прикрити врагове. Мия каза нещо много интересно за Транс тихоокеанското партньорство, защото то наистина изключва Китай.
Точно сега Китай и САЩ се конкурират за следното. Китай иска един азиатски регион, който търгува с юани, включва Китай във всички търговски споразумения и им позволява да продължават да манипулират валутния си курс, както и да се възползват от нечестни търговски предимства.
САЩ искат Транс тихоокеанското партньорство да изключва Китай, така че американците да могат да търгуват свободно в Азия, а останалите членове на този съюз да развиват икономиките си по начин, който да ги направи по-независими и силни.
Реалността е, че Китай имат парите и ресурсите да изградят силна армия, докато Япония, САЩ и останалите страни в региона, заради проблемите със стагниращите си икономики, нямат тези средства. И равновесието е много, много крехко.
Така че Питър, последен въпрос преди да те пусна, прави ли президентът достатъчно, за да убеди Китай, че САЩ наистина имат значение?
Питър Наваро: Мисля, че той на практика не прави нищо на този фронт. За съжаление ще трябва да изчакаме 2016, когато един нов силен президент да разреши ситуацията.