Нахлуването на Русия в Украйна върна войната на Стария континент и направи отново актуален въпроса за отбранителните способности на НАТО и Европа. Сега отново страните се въоръжават, пишат се нови отбранителни стратегии. Част от тях е и защитата срещу възможни руски ракетни нападения, ако войната в Украйна ескалира и се стигне до открита конфронтация с Москва.
В защитния чадър на НАТО за Европа има пропуски. Инициативата "Европейски небесен щит" (ЕНЩ), която Германия предложи миналия октомври, има за цел да запълни пролуките. Първоначално 15 държави подписаха декларация за намерения за създаване на европейска система за противовъздушна отбрана: Белгия, България, Великобритания, Германия, Естония, Финландия, Латвия, Литва, Нидерландия, Норвегия, Румъния, Словакия, Словения, Чехия и Унгария. По-късно към инициативата се присъединиха Австрия, Дания, Швейцария и Швеция.
Германският канцлер Олаф Шолц подчерта, че една обща европейска противовъздушна отбрана ще бъде по-евтина и по-ефективна, отколкото ако всяка страна изгради своя собствена, скъпа и сложна подобна система. Франция, Италия и Полша все още не са се присъединили към инициативата. Париж критикува факта, че за проекта ще бъдат закупени технологии от Израел и САЩ.
Целта на небесния щит е координираното придобиване на отбранителни системи с малък, среден и далечен обсег на действие за отбиване на заплахи от въздуха.
"И в трите области има пропуски в способностите, които трябва да бъдат преодолени чрез ЕНЩ, или вече съществуват способности, които трябва да бъдат разширени или укрепени", се казва на сайта на германското военно министерство, предаде DW.
Страните от инициативата "Европейски небесен щит" искат съвместно да закупят необходимите оръжейни системи, които заедно да покрият голяма територия възможно най-евтино. Ще бъде взето под внимание това коя държава какви нужди има. Членовете на инициативата ЕНЩ ще се подкрепят взаимно със системите и боеприпасите за тях. Съвместното снабдяване и поддръжка трябва да им спести разходи за набавянето на системите и тяхната експлоатация.
Снимка: БГНЕС