11 месеца преди края на мандата на Европейската комисия председателят Урсула фон дер Лайен постепенно започна да губи своите комисари, пише в анализ европейското издание Politico. Тя е жената с най-голяма власт в Европа в момента, управлява общността по време на пълномащабната война до границите ѝ, преведе я през пандемията от коронавируса, работи за възстановяването на връзките със САЩ. Но се оказа, че не е в състояние да държи екипа си обединен.
Все повече висши служители в ЕК се оглеждат за нови възможности. Една от първите беше Мария Габриел - комисар по въпросите на иновациите, научните изследвания, културата и образованието. Тя напусна Брюксел и се върна в политиката в България, заемайки вицепремиерския пост и министър на външните работи в кабинета "Денков".
В родната политика се завръща и зам.-председателят на ЕК Франс Тимерманс, който през 2019 г. беше претендент за поста на Фон дер Лайен и се очакваше интересът му към постове в Брюксел да се запази. Тимерманс обаче има шанс да заеме премиерската позиция в Нидерландия, след като Марк Рюте изненадващо съобщи, че напуска политиката. Изборите в Нидерландия са насрочени за ноември.
И друг зам.-председател е с единия крак извън ЕК - Маргрете Вестагер, отговаряща за технологиите. Тя се кандидатира за позиция в Европейската инвестиционна банка (ЕИБ), която ще се освободи в края на годината. Ако бъде одобрена от финансовите министри на страните от ЕС, Вестагер ще напусне ЕК през есента и ще получи и остро предупреждение да избягва конфликт на интереси. А ако не получи подкрепата - вероятно я чакат трудни месеци до края на мандата.
Според анализатори Урсула фон дер Лайен е най-твърдият председател на ЕК от времето на Жак Делор насам. Но често взима решенията си зад затворените врати на кабинета си само в компанията на малък брой съветници. Комисарите ѝ често остават настрани, дори и когато темата е част от тяхните отговорности. Вероятно причината за това е, че Урсула фон дер Лайен няма истински управленски опит като премиер, например.
Служител в ЕК също потвърждава, че във Фон дер Лайен липсва колегиалност. Тя действа, както е решила, не непременно лошо, но не насърчава дискусиите.
Комисарите всъщност никога не са били единни - те са издигани от националните правителства, често от различни политически семейства. Но и председателят на ЕК така и не се справи да ги обедини, смята анализаторът Алберто Алемано, преподавател по европейско право в частното бизнес училище HEC в Париж.
Четете повече по темата в investor.bg
Снимка: БГНЕС