"Татко не се върна, уби го снайперист": Украински сирачета разказват за войната

"Татко вече от една година го няма - беше убит от снайперист. Опитвам се да свикна - приятелите и роднините ми помагат да се справя", разказва деветгодишният Гера от Мариупол. Той си спомня добре началото на войната, когато руски войски нахлуха в Украйна. "Мама каза, че са ни бомбардирали също и през 2014 година, което е продължило само една седмица. Реших, че и сега ще е така и не се разтревожих особено", споделя момчето.

Всяка сутрин започвала с взривове, обяснява Гера, който е преброил 20 попадения само в двора на техния блок. Мина влетяла в една от стаите и ранила Гера в крака. "Ако спяхме в тази стая, сега нямаше да говоря с вас - всички щяхме да сме мъртви".

свързани

Водите в части на Украйна остават силно замърсени, посочиха най-опасните зарази

След поредния обстрел, бащата на Гера излязъл от входа да види дали няма пожар и дали сградата не се руши. След това се чул изстрел. "Когато татко не се върна, мама разбра какво е станало. Уби го снайперист", казва Гера. По неговите думи - руските военни стрелят по няколко пъти, за да са сигурни, че целта е поразена. А този път изстрелът бил само един.

Гера е едно от децата, за които в Украйна организират специални лагери. В тях психолози помагат на сирачетата да преодолеят дълбоките травми, причинени им от войната. Инициаторката на проекта Оксана Лебедева казва, че не всички родители и настойници разбират каква нужда имат децата от психологическа помощ.

свързани

Контраофанзивата дава резултат: Украйна си върна няколко селища и 100 кв. км територия

"Неотдавна уговаряхме една жена в продължение на девет часа - без резултат. В тяхното семейство бащата се записал доброволец, бил пленен, измъчван и накрая го убили. Изпратили видео на децата му. Майката не ги пуска на лагер, защото не иска те да говорят за това и да се чувстват още по-зле", разказва Оксана, цитирана от DW.

Тя уверява, че децата се връщат от лагера усмихнати, което при някои от тях се случва за първи път от дълго време насам. "Нашата задача е да окажем подкрепа на децата", заявява инициаторката на проекта.

свързани

Животът в Николаев: Нищо не може да ни шокира, никой не знае кога ще умре

"Това, което най-много ми липсва, е мирът", казва осемгодишният Андрей, който е в лагера с 11-годишната си сестра Оля. Майка им е починала преди осем години, а малко след началото на войната баща им бил убит от снаряд пред очите им в родното им село Терни. Впоследствие били евакуирани, а сега живеят в Лвов - за тях сега се грижи семейство преселници от Донецка област.

"Когато ни казаха, че ще имаме нови родители, отначало ни беше тъжно, но после стана добре", отбелязва Андрей.

Снимка: БГНЕС