"Просто искам някой да чуе гласа ми. Изпитвам болка и не съм единствената", казва млада афганистанка в интервю пред Би Би Си, бършейки сълзите си.
Тя допълва, че повечето момичета в нейния клас са мислили за самоубийство: "Всички страдаме от депресия и тревожност. Нямаме никаква надежда."
Младата жена, която е в началото на 20-те си години, се опитала да сложи край на живота си преди четири месеца, след като през декември миналата година талибанското правителство забрани на жените да посещават университет, съобщи Ройтерс. Сега жената посещава психотерапевт.
Думите ѝ дават представа за една не толкова видима, но неотложна здравна криза, пред която е изправен Афганистан. "В Афганистан има пандемия от мисли за самоубийство. Положението в момента е най-лошото досега, а светът рядко мисли или говори за това", казва психологът Амал.
"Когато четете новини, виждате статии за кризата с глада, но никой не говори за психичното здраве. Сякаш хората малко по малко биват отравяни. Ден след ден те губят надежда", допълва тя.
Доктор Амал разказва, че е получила 170 обаждания за помощ в рамките на два дни след обявяването на забраната за жените да посещават университети. Сега тя получава приблизително от седем до десет нови обаждания с призив за помощ. Повечето от пациентите ѝ са момичета и млади жени.
В дълбоко патриархалното афганистанско общество, изтощено от война, продължила четири десетилетия, по данни на ООН всеки втори човек (по-голямата част от женски пол) е страдал от психологически проблеми още преди взимането на властта от талибаните през 2021 г. Експерти, цитирани от АП, заявиха, че сега положението е по-лошо от всякога заради репресиите на талибанското правителство срещу свободите на жените и икономическата криза в страната.
Изключително трудно е да накараш хората да говорят за самоубийство, но шест семейства се съгласяват да разкажат своите истории пред Би Би Си. Надир е един от тях. Той разказва, че дъщеря му се е самоубила в първия ден на новия учебен срок през март тази година.
"До този ден тя вярваше, че училищата най-накрая ще бъдат отворени отново за момичета. Беше сигурна в това. Но когато това не се случи, тя не можа да се справи и се самоуби. Тя обичаше училището. Беше умна, мислеше и искаше да учи, и да служи на страната ни. Когато затвориха училищата, тя ужасно се притесни и плачеше много", сподели той.
"Животът ни беше унищожен. Вече нищо няма смисъл за мен. Съпругата ми е много разтревожена. Тя не може да понесе да бъде в дома ни, където умря дъщеря ни", допълва той. Бащата на жена в началото на двадесетте години разказва каква според него е причината за самоубийството на дъщеря му: "Тя искаше да стане лекар. Когато училищата бяха затворени, тя беше притеснена и разстроена."
"Но след като не ѝ разрешиха да се яви на приемния изпит за университета, тогава тя загуби всякаква надежда. Това е непоносима загуба", категоричен е бащата.
Учителката Мехер разказва пред Би Би Си, че два пъти се е опитвала да сложи край на живота си.
"Талибаните затвориха университетите за жени и аз загубих работата си. Издържах семейството си. А сега не мога да покривам разходите. Това наистина ме засегна. Тъй като бях принудена да си стоя вкъщи, върху мен се упражняваше натиск да се омъжа. Всички планове, които имах за бъдещето си, бяха разбити. Чувствах се напълно дезориентирана, без цели и надежда, и затова се опитах да сложа край на живота си", казва тя, цитирана от БТА.
"Ситуацията е катастрофална и критична. Но на нас не ни е позволено да записваме или да имаме достъп до статистически данни за самоубийствата. Със сигурност обаче мога да кажа, че едва ли може да се намери човек, който да не страда от психично заболяване", казва пред Би Би Си д-р Шаан, психиатър, който работи в държавна болница в Афганистан.
Проучване, проведено от Афганистанския център за епидемиологични изследвания в провинция Херат, публикувано през март тази година, показва, че две трети от афганистанските юноши съобщават за симптоми на депресия. ООН алармира за "широко разпространените проблеми с психичното здраве и зачестилите случаи на самоубийства".
Талибаните твърдят, че не регистрират броя на самоубийствата и не отговарят на въпроси за рязкото им нарастване. Заради стигмата, свързана с това, много семейства отказват да кажат каква е причината за смъртта на детето им.
Снимка: БГНЕС