Регулатори в САЩ и Европа се събуждат за нарастващия проблем с изхвърляните дрехи, които задръстват местните сметища и претоварват страни като Гана и Чили. Те все повече искат от модните марки да плащат за него.
Според правилата, които са предложени отделно в Калифорния, Ню Йорк, Швеция, Нидерландия и Италия и се обсъждат също във Великобритания и в ЕС, модните компании ще трябва да финансират програми за рециклиране на текстил, в повечето случаи като плащат за обема от дрехи, който произвеждат. Тези програми за „разширена отговорност на производителя“ (ERP), създадени по модела на програми за други трудни за рециклиране стоки като батерии, матраци и медицински игли, изискват от компаниите да плащат такси въз основа на производството им или да създадат собствени програми за рециклиране.
Отпадъците от модната индустрия е нарастващ и до голяма степен неразрешен проблем. В ЕС текстилните отпадъци възлизат на общо 4 млн. тона всяка година, докато в САЩ достигнаха 17 млн. тона през 2018 г., ръст с 80% спрямо 2000 г. Дрехи, които не се озовават на местните сметища, често се пренасят в големи количества в страни от глобалния юг. В Гана 15 млн. изхвърлени дрехи пристигат всяка седмица, сочат данни на Or Foundation, която настоява за реформиране на текстилните отпадъци.
ERP регулациите целят да направят модните марки част от решението. „Те принуждават компании да обмислят своя отпечатък, да мислят отгоре-надолу и да се запитат колко трябва да произвеждат и как да се уверят, че не трябва в крайна сметка да плащат за това“, казва Бетина Баумгартен, адвокат по модно право и консултант във Fashion CUTS.
Повече по темата четете в investor.bg.
Снимка: Димитър Кьосемарлиев, Bulgaria ON AIR