САЩ опитваха да лансират на срещата на Г-7 в Хирошима следното послание: Това, което е добро за Америка, е добро и за света. Администрацията на Байдън наскоро беше обвинена както от съюзници, така и от противници, че поставя Америка на първо, ако не и единствено място в някои от своите икономически политики.
Но в Япония американският екип се опита да свърже своя народ и вътрешните икономически стратегии с новия си подход към външната политика, пише Financial Times.
След като успя да накара европейците, канадците и японците да се присъединят към споделените усилия за веригата за доставки на чиста енергия преди Г-7, администрацията използва времето си в Япония, за да разгърне подробностите за това как може да изглежда водената от САЩ индустриална политика по отношение на климата.
Никой не иска да живее в свят, в който европейските доставки на зърно или газ могат да бъдат включвани и изключвани от автократ, или глобалните доставки на полупроводници от висок клас могат да бъдат спрени чрез блокиране на един остров. Оттук и усилията за работа с Европа, Япония, Южна Корея, Тайван и Индия за координиране на нови стимули за полупроводници, субсидирайки повече чипове навсякъде.
Макар че САЩ са отворени да поставят на масата проблеми като реформата на Световната банка, те не са отделили толкова време на по-големия въпрос как да се реформира Световната търговска организация (СТО). И напрежението остава. Комюникето след срещата на Г-7 изясни желанието да се адресират всякакви „непазарни политики и практики“, което за САЩ включва тези в Китай, които влияят неблагоприятно върху работниците или околната среда.
Все пак Байдън най-накрая изложи пред света по-ясен аргумент защо знакови вътрешни икономически програми като Закона за намаляване на инфлацията, Закона за чиповете и отделянето на повече пари за инфраструктура, свързана с високи трудови и екологични стандарти, не са израз на национализъм, а представляват нов подход към растежа и в световен мащаб.
Четете повече в investor.bg
Снимка: Bloomberg.com