Турция: Ударите на международната коалиция в Сирия са пълен провал

Турция твърдо няма да дава оръжие на кюрдите, за да се противопоставят по-силно на организацията Ислямска държава. Това заяви в интервю за Франс 24 турският външен министър Мевлут Чавушоглу.

Междувременно джихадистите продължават настъплението си в град Кобане, а западната иракска провинция Анбар поиска спешна военна помощ, туй като при липса на такава може да бъде превзета само в рамките на няколко дни.

Мевлут Чавушоглу защити позицията на Турция да не участва на този етап във въздушните бомбардировки срещу позиции на Ислямска държава. Нещо повече – той нарече ударите от страна на международната коалиция в Сирия абсолютен провал.

За това говорят и фактите на терен. Ислямистите са взе по-близо до получаването на контрол над град Кобане на сирийско-турската граница. Те вече владея 40% от него. Турските танкове в близост са в готовност, но засега остават пасивни.

Много кюрди, които напуснаха Кобане като бежанци и сега са в лагерите на турска територия в Санлиурфа са бесни на поведението на Анкара. Те предупреждават, че ако Кобане попадне в ръцете на ислямска държава, опасността за кръвопрoлития на турска територия се увеличава значително.

Мохамед кюрдски бежанец Надяваме се, че утре ще може да се върнем по домовете си. Ислямистите са в Кобане сега. Военни самолети нанасят удари. Искаме да се върнем веднага, но ако ситуацията остане такава се опасяваме, че няма да можем да се приберем 1 година. А пък дори и да се върнем, сигурно няма да намерим домовете си.

През последните 3 дни, повече от 30 души загинаха по време на протести в Турция, в които кюрдски демонстранти се сблъскаха с полицията.

 „Ако САЩ ни помогнат, можем да се върнем. Ако го направят, за разлика от Ердоган... Много държави гледат какво става с нас. И какво чакат? Не знам! Просто изчакват. А хората умират, включително деца. Нямаме и домове...”, казва Мустафа кюрдски бежанец.

Турският президент Реджеп Ердоган обаче не промени позицията си: Турция не е държава, която може да бъде уплашена от протести, които да променят външната й политика.