Бившият министър-председател на Норвегия поема поста генерален секретар на НАТО.
Той застава начело на Алианса в труден момент. Организацията е изправена пред няколко предизвикателства - заплахата от групировката "Ислямската държава", кризата в отношенията на Запада с Русия заради Украйна и ситуацията в Афганистан, където многонационалните сили приключват 13-годишната си мисия.
Кой е Йенс Столтенберг?
Йенс Столтенберг позира за първи път пред обективите с кофа и парцал в ръка. Снимките са част от кампания, която показва, че не си по-малко мъжествен, защото чистиш къщата. Днес Столтенберг изглежда различно.
"Когато говори с теб, се чувстваш най-важният човек на света", казва за него Франк Ореброт, преподавател по политически науки в Университета в Берген.
Човекът, който поема руля на НАТО от Андерс Фог Расмусен, е с доста по-сложен характер и противоречиво минало. Злите езици го наричат „Стеклов“ - кодовото име, с което присъства в досиетата като информатор на КГБ.
„Като млад политик разговарях с представители на много посолства, поддържането на подобни контакти беше и още е необходимост. Когато нашите тайни служби ме информираха, че човекът, с когото общувам, е агент, аз незабавно преустанових срещите ни“. - обяснява Столтенберг .
Дали Столтенберг е дал ценна информация на Кремъл и до днес остава тайна. Не са тайна обаче приятелските му отношения с премиера Дмитрий Медведев и с президента Владимир Путин.Те се материализирха на практика, след като договор през 2010 г. между Норвегия и Русия слага край на 40-годишен спор за границите на двете страни в Баренцово море и отваря пътя към добив на нефт и газ в Арктика. Дали тези връзки ще са от полза в момент, когато алиансът и Русия преживяват най-тежката криза в отношенията си от края на Студената война? Трудно е да се каже.
Преди дни в интервю за норвежката телеграфна агенция Столтенберг заяви с категоричност, че Русия не може да е партньор на НАТО, защото е избрала „агресивна линия на поведение и използва икономически и военни инструменти, за да разпалва конфликти и нестабилност“.
И все пак изборът на Столтенберг за тринайсти генерален секретар на НАТО не е изненада за никого: за норвежеца най-решително лобира самата Ангела Меркел. Кандидатурата му бързо получава подкрепата на САЩ и Великобритания. Обяснението е просто: като премиер Столтенберг праща войници на Осло в Афганистан, а след това разрешава норвежки изтребители да помагат на бунтовниците срещу Кадафи в Либия. Норвегия става една от малкото страни в НАТО, увеличила разходите за отбрана през последните години, за да достигнат те 1,9% от БВП, или над 5 млрд. долара годишно.
Като политик Столтенберг на два пъти получава признание. Първият пък, когато превежда страната през финансовата криза, като използва държавните приходи от петрол, за да подпомага покупателната способност и да поддържа ниска безработицата. Вторият път е през юни 2011 г. след двата атентата на Андерш Брайвик, в които загиват 76 млади активисти на работническата партия. След масовото клане Столтенберг призова хората „да отговорят на омразата с любов“ - една много по-различна реакция от тази на американските власти след атентатите на 11 септември 2001 г. в САЩ. Достойното му поведение в критичните дни след убийствата помогна на норвежците да излязат от шока.
„Той бе твърд като скала в бурно море“, хвали го Ерна Солберг, лидер на консерваторите.
Такъв ли ще е и като шеф на НАТО? Предстои да разберем.