Убийството в Санкт Петербург на военния блогър Владлен Татарски, разпространяващ прокремълска пропаганда, привлече голямо внимание към феномена на т.нар. "Z-военни кореспонденти".
"Военните кореспонденти" в Русия могат условно да бъдат разделени в две категории: едните са журналисти и блогъри, работещи за официалната руска пропаганда; другите просто хващат телефона, създават си канал в Telegram и започват да разказват за ситуацията на фронта в Украйна. Но при това заемат ниша - те са по-радикалните хроникьори на войната.
"Докато по федералните канали се опитват да замажат случващото се, те пишат за корупцията в армията, изказват се неласкаво за Путин и т.н. Те правят това първо, защото нерядко са непосредствени участници във войната от 2014-а година и са наясно със ставащото. Второ - техните абонати са основно хора, които също разбират какво става по места и които не могат да бъдат подведени с фразата "всичко върви по план", казва журналистът Маша Борзунова.
Дори официалните "военни кореспонденти" на Кремъл в личните си канали в Telegram си позволяват малко повече, отколкото може да бъде казано по телевизията - започвайки от обидите към украинския народ и завършвайки с по-близкия до по-младите хора жаргон, нерядко стигащ до нецензурност.
Основната причина за успеха на "военните кореспонденти" в информационното пространство е търсенето на данни "от местата на събитията", които се различават от официалната пропаганда. Въпреки многобройната, радикално настроена аудитория, реалното влияние на "военните кореспонденти" върху войната и политиката в Русия не е голямо, казват експерти пред DW.
"Не забелязваме политиката на партията да се гради въз основа на поведението на "военните кореспонденти", отчитат те.
Снимка: БГНЕС